Жертва на това оскърбление беше най-младият син на едно благородно флорентинско семейство; именуваше се Мадзини. Посрамен, че е послужил за играчка на принца и за посмешище на слугите, той напусна още същия ден Неапол, избяга в Рим, разболя се, щом пристигна, и след няколко дни почина.
Тосканският двор се оплака в Неапол и Мадрид; но смъртта на някакъв дребен абат, младши син на рода, беше твърде незначително събитие, за което нито виновникът, нито баща му дадоха някакво удовлетворение.
Ясно е, че — изоставен напълно на подобни развлечения — докато беше дете, кралят скучаеше в обществото на образовани хора, а като младеж се срамуваше от тях. Затова прекарваше цялото си време в лов, риболов, в игри с връстници, които събираше в двора на палата, въоръжавате ги с дръжки за метли, назначаваше тия мними придворни за сержанти, лейтенанти, капитани и удряте с камшика си всеки сбъркал при движенията или командването. Но камшичен удар от княз е благоволение и получилите пай-много удари през деня заемаха първо място в благоволението на негово величество.
Въпреки липсата на възпитание кралят запази донякъде здравия разум, който му сочеше кое е справедливо и истинно, когато не му влияеха в обратна посока. През първите години на живота си, преди Френската революция, докато не се страхуваше от нахлуването на така наричаните от него пакостни идеи — с други думи, науката и напредъка — почти неграмотен, той все пак не отказваше никога длъжности или пенсии на хора, щом успееха да го уверят, че са ги заслужили със знанията си; при все че сам говореше на пристанищния жаргон, не беше безразличен към изискано красноречие. Един ден монахът кордилиер отец Фоско, тормозен от своите събратя по манастир, защото бил поучен и по-добър проповедник от тях, успял да се яви пред краля, хвърлил се в нозете му и му разказал всички страдания, причинявани му от невежеството и завистта на другите монаси; поразен от изящния език и силната логика, кралят разговарял дълго с него и накрая му казал:
— Оставете ми името си и се приберете във вашия манастир. Давам ви честната си дума, че първата освободена епархия ще бъде ваша.
Първата овакантена епархия била Монополи в областта Ба-ри на Адриатическо море.
Както винаги дворцовият духовник представил на краля на този пост трима кандидати, и тримата от видни родове; но крал Фердинанд поклатил глава:
— Ей богу — казал той, — откакто сте натоварен да предлагате за назначение епископи, ме накарахте да раздам достатъчно епископски митри на магарета, които заслужават само самари. Днес желая аз да препоръчам един епископ и се надявам, че той ще струва повече от всички, с които натоварихте съвестта ми и за които моля Господа и Сан Дженайо да ми простят.
След това задраскал трите имена и написал името на отец Фоско.
Отец Фоско станал, както бе предвидил Фердинанд, един от най-забележителните епископи в кралството и когато един ден някой чул неговата проповед, поздравил краля не само за красноречието, но и за примерното поведение на бившия корделиерски монах:
— Все такива щях да избирам — отговорил Фердинанд, — но досега срещнах само един достоен монах. Дворцовият духовник ми препоръчваше все магарета за епископи. Какво искате! Човечецът познава само оборските си събратя.
Фердинанд проявявате понякога добродушие, напомнящо това на прапрадядо му Хенрих IV.
Един ден, когато се разхождал във военна униформа из парка в Казерта, някаква селянка се приближила към него с думите:
— Уверяват ме, господине, че кралят се разхождал понякога из тази алея. Как мислите, има ли надежда да го срещна днес?
— Булка — отговорил Фердинанд, — не мога да ти кажа кога ще мине кралят, но ако ще му искаш нещо, мога да му предам молбата ти, защото служа при него.
— Добре — казала жената. — Ето каква е работата: водя едно дело, а пък съм бедна вдовица, не мога да дам пари на съдията, който ще го гледа, а той го протака от три години.
— Приготвила ли си заявление?
— Да, господине. Ето го.
— Дай ми го и ела утре тук по същото време — ще ти го донеса с резолюция от краля.
— Аз имам само три угоени пуйки — отговорила вдовицата, — но ако направите това нещо, ще ви дам и трите.
— Ела утре с трите пуйки, булка, и ще си вземеш заявлението с кралска резолюция.
Вдовицата била точна на уговорената среща, но не по-точна от самия крал. Фердинанд държал в ръка заявлението, жената трите пуйки; той взел пуйките, жената си взела заявлението.
Докато кралят опипвал пуйките, за да види дали наистина са угоени, както уверявала жената, тя пък разгърнала заявлението, за да провери дали наистина е подписано от краля.