Всеки бил удържал думата си; жената си тръгнала на една страна, кралят на друга.
Той влязъл при кралицата, хванал за краката трите пуйки и тъй като Мария-Каролина гледала учудено тия птици, които се мятали в ръцете на съпруга й:
— Слушайте, мила учителко — казал той, — вие постоянно повтаряте, че не ме бива за нищо и ако не съм бил роден крал, нямало да си изкарам хляба, а сто че ми дадоха три пуйки само за един подпис!
И разправил случката на кралицата.
— Горката жена! — казала кралицата, когато той завършил разказа си.
— Защо „горката жена“?
— Защото е сключила лоша сделка. Да не мислите, че докладчикът ще обърне внимание на подписа ви?
— Сетих се и за това — изсмял се подигравателно Фердинанд — и намислих какво ще направя.
Кралицата действително се оказала права: подписът на височайшия й съпруг не направил никакво впечатление на докладчика и делото продължило да се протака, както и досега.
Вдовицата дошла отново в Казерта и като не знаела името на офицера, който й направил услугата, потърсила опя, комуто дала трите пуйки.
Случката се била разчула; предупредили краля, че е дошла тъжителката.
Кралят заповядал да я въведат при него.
— Е, булка — казал той, — идваш да ми съобщиш, че делото ти се свърши, така ли?
— Ами! Как не! — отвърнала селянката. — Май че не зачитат много краля, защото като предадох на докладчика заявлението с подписа на негово величество, съдията рече: „Добре, добре, щом бърза, и кралят ще си чака реда като всички“. Затова-добавила жената — ако сте съвестен човек, ще ми върнете трите пуйки или най-малко ще ми ги платите.
Кралят се разсмял.
— И да искам, не мога да ти ги върна — казал той, — но ще ти ги заплатя.
Извадил колкото жълтици имал в джоба си и й ги дал.
— А колкото до твоя съдия — добавил той, — днес сме 25 март: ще видиш, че на първото заседание на съда през април делото ти ще бъде решено.
И наистина, когато докладчикът отишъл в края на месеца да си получи заплатата, касиерът му предал нареждането на краля:
— По заповед на негово величество ще ви се плати, след като разгледате делото, което той ви е направил честта да препоръча на грижите ви.
И както кралят бе предвидил, делото било решено още на първо заседание.
За краля се разправяха в Неапол много подобни случки, от които ще споменем само две-три.
Един ден, когато бил на лов в гората Пероано, облечен като охраната си, видял една бедна жена, която ридаела, облегната на едно дърво.
Той я попитал защо плаче:
— Защото — отговорила тя — съм вдовица със седем деца. Имам само една нивичка, а и нея опустошиха кралските кучета и кучкари.
Свила рамене и продължила с още по-горчив плач:
— Много е тежко да си поданик на човек, който за един час забавление не се двоуми да разори цяло семейство. Я ми кажете какво му е дотрябвало на тоя дебелак да ми опустошава нивицата!
— Приказките ти са съвсем справедливи, булка — отговорил Фердинанд. — Аз служа при краля и ще му предам оплакванията ти, като премълча оскърбителните думи в тях.
— Както искаш! — продължила отчаяната жена. — Какво добро мога да очаквам от такъв човек, който мисли само за себе си? А да ми направи по-голямо зло от това, което вече ми е сторил, няма и да може.
— Няма значение — казал кралят. — Ти ме заведи все пак на нивата, да видя наистина ли е толкова пострадала, колкото казваш.
Вдовицата го завела на нивата; посевите били наистина съвсем изпотъпкани от хората, конете и кучетата и напълно опропастени.
Тогава кралят повикал случайно минаващи селяни и им казал да оценят по съвест щетите, нанесени на вдовицата.
Селяните ги оценили на двадесет дуката.
Кралят поровил из джобовете си и намерил шестдесет.
— Ето ви — казал той на двамата селяни — двадесет дуката за отсъждането; другите четиридесет остават за горката жена. Когато правят пакост, кралете трябва да плащат поне двойно повече от обикновените хора.
Друг път една жена, чийто мъж бил осъден на смърт, тръгнала по съвета на адвоката си и дошла пеш от Аверса до Неапол, за да моли за помилване на съпруга си. Не било мъчно нещо човек да срещне краля, който скитал постоянно пеша или на кон по улица Толедо или покрай реката Киайа; за нещастие или по-скоро за щастие на просителката този път кралят не бил нито в двореца, нито в Киайа, нито в Толедо, а в Каподимонте; бил сезонът на коприварчетата, а бащата на краля, Карло III, оставил спомен като за голям ловец, бе построил двореца, погълнал повече от дванадесет милиона, само за да причаква тези птичета, любимо лакомство за чревоугодниците.
Горката жена била смазана от умора; изминала била почти тичешком пет мили. Стигнала до вратата на кралския дворец и като разбрала, че Фердинанд е в Каподимонте, поискала от началника на караула позволение да го почака; началникът на караула се трогнал от сълзите й и от причината за този плач и се съгласил. Тя седнала на първото стъпало на стълбите, откъдето кралят трябвало да се прибере в двореца; но колкото голяма и да била тревогата й, умората надделяла и след като се борила няколко часа с дрямката, жената облегнала глава до стената, затворила очи и заспала.