— Слушайте! Какъв интерес имате да остана жив? — обърна се раненият към доктора.
— Аз ли, драги? — отговори Чирило. — Никакъв — правя го от човечност.
— Ех, че смешна дума! — промълви с тъжен смях полицаят. — За пръв път я чувам… Ах, Madonna del carmine!
— Какво има? — запита Чирило.
— Боли, като ме събличат.
Чирило извади чантата с инструментите си, взе едно ножче, разряза панталона, сакото и ризата на полицая, за да открие лявата страна на тялото.
— Ха така! — каза раненият. — Ето един камериер, който си разбира от работата. Ако умеете да съшивате толкова добре, колкото и да режете, много сръчен човек сте, докторе!
После посочи раната между плаващите ребра:
— Ей тук е.
— Виждам — отговори докторът.
— На лошо място, нали?
— Измийте раната с чиста вода и колкото е възможно по-лекичко — обърна се докторът към домакинята. — Имате ли меко платно?
— Не е много меко — отговори тя.
— Ето ви тогава моята носна кърпа. През това време някой ще занесе в аптеката да изпълнят ей тази рецепта.
Той написа с молив нещо успокоително и кардиотонично, съставено от обикновена вода, амонячен ацетат и сироп от китра.
— А кой ще плати? — попита жената, както миеше раната с кърпата на доктора.
— Аз, разбира се! — каза Чирило.
И сложи една монета в рецептата, като каза на второто дете:
— Тичай по-скоро! Остатъкът от парите е за тебе.
— Докторе — обади се полицаят, — ако оживея, ще стана монах и до края на живота си ще се моля за вас.
През това време лекарят бе извадил от чантата си една сребърна сонда и се бе приближил до ранения.
— А сега, храбрецо — каза той, — трябва да си мъж.
— Ще сондирате раната ли?
— Необходимо е, за да знам какво да правя.
— Може ли да ругая?
— Може, само че другите ви слушат и гледат. Ако викате много, ще кажат, че сте мекушав, а ако ругаете прекалено, ще кажат, че сте безбожник.
— Докторе, споменахте за някакво успокоително. Не е лошо да взема една лъжичка преди операцията.
Детето се върна запъхтяно, с шишенце в ръка.
— Мамо — прошепна то, — останаха шест парички и за мене.
Чирило взе шишенцето от ръцете му.
— Лъжица!
Дадоха му лъжица, той я напълни и подаде на ранения.
— Я гледай! — промълви след миг полицаят. — По-добре ми стана.
— Затова ви го дадох.
— А сега — каза сериозно Чирило след няколко секунди — готов ли сте?
— Да, докторе — отговори раненият, — и ще се постарая да не ви изложа.
Докторът вкара полека, но уверено сондата в раната. Колкото повече инструментът потъваше в нея, толкова повече болният променяше лице; но не изохка нито веднъж. Болката и храбростта му бяха толкова явни, че когато лекарят извади сондата, от устата на войниците, присъствали с любопитство на тежкото и вълнуващо зрелище, се понесе насърчителен шепот.
— Добре ли беше, докторе? — запита полицаят, който се гордееше с държанието си.
— Не очаквах толкова храброст от един човек, драги — отговори Чирило, като изтриваше с ръка потта от челото си.
— Дайте ми да пийна тогава, иначе ще ми прилошее — каза полицаят със заглъхващ глас.
Чирило му даде втора лъжичка от успокоителното.
Раната беше не само сериозна; както я бе преценил самият ранен — беше смъртоносна.
Острието на сабята бе проникнало между плаващите ребра, докоснало бе аортата и пронизало диафрагмата; цялата помощ на науката, забавяйки кръвоизлива с притискане на кръвоносните съдове, щеше да може само да продължи с няколко мига живота на ранения.
— Дайте ми платно — каза Чирило, като се огледа наоколо си.
— Платно ли? — отвърна мъжът. — Нямаме.
Чирило отвори един долап, взе оттам риза и я разкъса на малки парчета.
— Какво правите? — извика мъжът. — Раздрахте ризите ми!
Чирило извади от джоба си два пиастра и му ги подаде.
— О, на такава цена можете и всичките да скъсате.
— Слушайте, докторе — промълви раненият, — ако имате повечко пациенти като мене, няма да забогатеете.
Едно парче от ризата Чирило използва за тампон, другото за превръзка.
— Чувстваш ли се по-добре сега? — запита той. Раненият пое дъх продължително, но неуверено. И каза:
— Да.
— Тогава — намеси се офицерът — можете ли да отговорите на въпросите ми?
— На въпросите ви? Защо?
— Трябва да съставя протокол.
— Ах! — отговори раненият. — Ще ви продиктувам с четири думи вашия протокол. Докторе, дайте ми една лъжица от вашата магия.
Агентът изпи лъжица укрепително и продължи:
— Нашата група, в която бях шести, чакаше някакъв младеж, за да го убие. Той уби един от нас и рани трима. Аз съм един от тримата: това е всичко.