Кралицата сви рамене с презрителна усмивка, предназначена за Шанпионе, чиято сегашна безпомощност тя знаеше; но кралят я прие за своя сметка.
— Може да се мамя с две-три мили, мадам — каза той. — Но само толкова. Откакто французите заеха Рим, толкова често питам на какво разстояние са от нас, та вече го научих.
— О, не оспорвам географските познания на ваше величество — отвърна кралицата, като отпусна хабсбургската си долна устна до брадичката.
— Да, разбирам, вие оспорвате само държавническите ми способности. Но макар че Сан Никандро се е постарал най-добросъвестно да ме направи магаре и по ваше мнение за нещастие е сполучил, аз ще обърна внимание на господата, които имат честта да са мои министри, че въпросът се усложнява. Всъщност не става дума да се изпратят, както през 1793 година, три-чети-ри кораба и пет-шест хиляди души в Тулон. А от Тулон нашите кораби и войници се завърнаха в чудесен вид! Гражданинът Бонапарт, който не беше още никакъв победител, ги нареди отлично! Не става дума и да дадем на коалицията, както през 1796 година, четири кавалерийски полка, проявили чудеса от храброст в Тирол, което не попречи Куто да бъде взет в плен, а Моли-терно да остави едното си око. Забележете при това, че в 93-а и 96-а ни заслоняваше цялата ширина на Северна Италия, заета от войските на вашия племенник, който — казвам го без укор — надали бърза да поднови войната. При все че Бонапарт доста му оряза ноктите с Кампоформийския мир. Защото вашият племенник Франц е благоразумен човек: за да започне война, за него не са достатъчни предлаганите от вас шестдесет хиляди души. Той очаква и петдесет хиляди, обещани от руския император. Познава французите — поотърка се о тях и те го поразтриха.
Започнал да си възвръща донякъде доброто настроение, Фердинанд се разсмя при тая шега за сметка на австрийския император, като потвърди по този начин така дълбоката и същевременно така отчайваща мисъл на Ларошфуко, че в нещастието на приятеля ни все има нещичко, което ни радва.
— Обръщам внимание на краля — отговори Каролина, засегната от тази весела закачка за сметка на племенника й, — че неаполитанското правителство няма възможност като правителството на австрийския император да избира времето за действие. Не ние ще обявяваме война на Франция, а тя на нас, и дори вече ни я обяви. Така че трябва веднага да видим какви възможности имаме да водим тази война.
— Разбира се, че трябва да видим — отговори кралят. — Да започнем с тебе, Ариола. Говори се за някакви шестдесет и пет хиляди войници. Казвай къде са тия твои шестдесет и пет хиляди души?
— Къде ли, господарю?
— Да, покажи ми ги.
— Нищо по-лесно, генерал-капитан Ектън ще каже на ваше величество дали лъжа.
Ектън кимна утвърдително.
Фердинанд погледна накриво Ектън. Понякога му хрумваше не да ревнува — той беше философ и не изпадаше в ревност, — но да завижда. Затова в присъствие на краля Ектън даваше знак за живот само ако Фердинанд му заговори.
— Генерал-капитан Ектън ще отговаря за себе си, ако му направя честта да го запитам — каза кралят. — Засега ти отговаряй за себе си, Ариола. Къде са твоите шестдесет и пет хиляди души?
— Двадесет и две хиляди, господарю, са в лагера Сан Джермано.
Докато Ариола изброяваше, Фердинанд кимаше и броеше на пръсти.
— Други шестнадесет хиляди в Абруцо — продължи Ариола, — осем хиляди в равнината Сеса, шест хиляди в крепостта Гаета, десет хиляди в Неапол и по крайбрежието и накрая три хиляди, разпределени в Беневенто и Понте Корво.
— Ей Богу, излезе му сметката — каза кралят, като завърши пресмятането, щом Ариола приключи изброяването. — Имам значи шестдесет и пет хиляди войници.
— И всички екипирани наново, по австрийски.
— В бели дрехи ли?
— Да, господарю, вместо в зелени.
— Ех, драги Ариола — извика със смешна загриженост кралят, — и в бяло да са облечени, и в зелено, все ще бягат, не бой се…
— Доста печално мнение имате за поданиците си, ваше величество — обади се кралицата.
— Печално мнение ли, мадам? Напротив, аз смятам поданиците си за много умни, прекалено умни дори — затова се съмнявам, че ще отидат да мрат за неща, които не ги засягат. Ариола ни каза, че има шестдесет и пет хиляди души. От тия шестдесет и пет хиляди петнадесет хиляди са наистина стари бойци, но тези стари бойци никога не са запалвали фитил на пушка, нито са чували свистене на куршум. Те ще избягат може би при втория изстрел. Останалите петдесет хиляди са войници отпреди шест седмици или един месец. И как са били събрани тия петдесет хиляди? Да не мислите, господа че не обръщам внимание на нищо, защото, докато вие разисквате, си приказвам с Юпитер, който е едно много умно животно? Напротив, не пропускам нито дума от това, което говорите, само ви оставям да си приказвате. Ако ви противореча, бих бил принуден да ви докажа, че умея да управлявам по-добре от вас, а управляването не е толкова привлекателно за мене, та да се изложа на опасност да се скарам заради него с кралицата, за която то е много привлекателно. И така, вие не сте свикали тези войници нито по силата на някакъв закон, нито по жребий. Не, вие сте ги събрали насила по селата, изтръгнали сте ги насила от семействата им, и то според хрумването на вашите интенданти и помощиик-интенданти. Всяка община ви е дала по осем души на хиляда. Но искате ли да ви кажа как е станало това? Определени са най-напред най-богатите, те са платили откуп и не са постъпили във войската. Тогава са определили средно богатите, но тъй като и те могат да плащат, са отишли колкото и първите. Така от богати към по-бедни и по-бедни, след като са събрали три-четири налога, за които, драги Корадино, макар да си министър на финансите, са се погрижили да не ти кажат, са стигнали до ония, които нямат нито пара, за да се откупят. Е, те вече е трябвало, разбира се, да заминат. По този начин всеки от тях представлява една жива неправда, едно явно грабителство. Никакво законно основание не го задължава да служи, никаква нравствена връзка не го задържа под знамената, държи го само страхът от наказание — нищо повече! И вие искате тия хора да мрат, за да поддържат несправедливи министри, алчни интенданти, грабливи помощник-интенданти, а над всички тях един крал, кой го ходи на лов, на риболов, забавлява се и се занимава със своите поданици само колкото да мине с ловджийските си кучета през нивите и да изтъпче житата им? Щяха да са много глупави! Ако бях войник на служба при такъв крал като мене, щях да дезертирам още в първия ден и щях да стана разбойник — разбойниците поне се бият и мрат само за себе си.