— Господарю — отговори Мак, — един потомък на Анри IV и един правнук на Людовик XIV знае всичко това, без да го е учил.
— Драга генерале — каза кралят, — вървете да разправяте тия измислици на някой глупак, не и на мене — аз съм само говедо.
— О, господарю! — извика Мак, изненадан да чуе как един крал заявява така откровено мнението, което има за себе си.
Мак зачака; Фердинанд се почесваше по ухото.
— Тогава? — запита Мак, като видя, че кралят няма да продължи сам.
Фердинанд сякаш се реши.
— Едно от първите качества на всеки генерал е да бъде храбър, нали?
— Безспорно.
— В такъв случай вие сте храбър, така ли?
— Господарю!
— Сигурен сте, че сте храбър, нали?
— О!
— Добре, но аз не съм сигурен, че съм храбър.
Кралицата се изчерви до уши; Мак загледа учудено краля. Министрите и съветниците, които знаеха безочливостта на краля, се усмихнаха; нищо, изхождащо от странната личност, именувана Фердипапд, не можеше да ги учуди.
— Възможно е все пак — продължи кралят — да се мамя и да съм храбър, без да подозирам. Ще видим.
След това се обърна към своите съветници, министри и генерали.
— Господа — каза той, — чухте ли бойния план на барона?
Всички потвърдиха с кимване.
— Одобрявате ли го, Ариола?
— Да, господарю — отговори министърът на войната.
— Одобряваш ли го, Пинятели?
— Да, господарю.
— А ти, Коли?
— Да, господарю.
— Ти, Паризи?
— Да, господарю.
Най-после, като се обърна към кардинала, който стоеше малко настрана през цялото време на съвещанието:
— А вие, Руфо? — запита Фердинанд.
Кардиналът не отговори.
Мак посрещаше всяко одобрение с усмивка; и погледна учудено този духовник, който не бързаше да одобри плана му пред другите присъствуващи.
— Може би — обади се кралицата — синьор кардиналът е изготвил друг, по-добър?
— Не, ваше величество — отвърна кардиналът, без да се смути, — защото не знаех, че войната е толкова близка, а пък и никой не ми е направил честта да поиска моето мнение.
— Ако ваше преосвещенство — каза насмешливо Мак — има да направи някакви възражения, аз съм готов да ги изслушам.
— Не бих се осмелил да изкажа мнението си без разрешението на ваше превъзходителство — отговори извънредно учтиво Руфо. — Но щом ваше превъзходителство ми разрешава…
— О, говорете, говорете, ваше високопреосвещенство — каза със смях Мак.
— Ако съм разбрал добре замислите на ваше превъзходителство — започна Руфо, — ваше превъзходителство си поставя следната цел в бойния план, който пи направи честта да изложи пред нас…
— Да видим целта ми — каза Мак, като сметна, че и той е намерил човек, с когото да се подиграва.
— Да, пека видим — обади се и Фердинанд, убеден предварително в победата на кардинала по простата причина, че кралицата го ненавиждате.
Кралицата тупна нетърпеливо с крак; кардиналът забеляза това движение, но не му обърна никакво внимание; знаеше лошите чувства на кралицата и твърде малко се вълнуваше от тях; затова продължи съвършено спокойно:
— Като разтяга фронта си, ваше превъзходителство се надява благодарение на голямото си числено превъзходство да зад-мине двата фланга на французите, да ги обгради, да тласне корпусите им едни върху други, да всее сред тях смут и тъй като пътят за отстъпление през Тоскана ще им бъде отрязан, да ги унищожи или да ги вземе в плен.
— Да бях ви обяснявал мисълта си, нямаше да я разберете по-добре, ваше високопреосвещенство — каза възхитено Мак. — Ще ги взема в плен от първия до последния и да не ми е името Карл Мак, ако някой французин се върне във Франция да занесе вест за своите другари. Имате ли някакво по-добро предложение?
— Ако ме бяха питали — отговори кардиналът, — бих предложил нещо друго.
— Какво бихте предложили?
— Бих предложил неаполитанската армия да се раздели само на три корпуса. Бих съсредоточил двадесет и пет до тридесет хиляди души между Чети и Терни. Бих изпратил дванадесет хиляди по виа Емилиана, за да се бият с лявото крило на французите, десет хиляди в Понтийските блата, да се сражават с дясното им крило. Най-после бих изпратил осем хиляди в Тоскана; и с едно върховно усилие, в което бих вложил цялата енергия, на която съм способен, бих се опитал да пробия неприятелския център, да нападна във фланг двете му крила и да им попреча да си помагат взаимно. През това време тосканският легион, съставен от всички бойци, които страната може да даде, би прекосил страната, за да се приближи към нас и да ни помогне според обстоятелствата. Това би позволило на младата и неопитна неаполитанска войска да действа с големи части и би й вдъхнало самоувереност. Ето — каза Руфо — какво бих предложил. Но аз съм само един жалък духовник, затова се прекланям пред опитността и гения на генерал Мак.