— Ваша светлост чу — каза той — за какво става дума, а нашият министър на финансите, като знаеше, че тук сме все приятели и между приятели няма тайни, ни призна откровено, че няма пари в касите; тогава аз заявих: без пари е невъзможно да се воюва.
— И ваше величество даде както винаги доказателство за голямата си мъдрост — отговори Нелсън. — Но ето за щастие пълномощията от министър Пит, които ми дават възможност да оправя това безпаричие.
И Нелсън сложи на заседателната маса пълномощието, което гласеше:
„При пристигането си в Неапол лорд Нелсън, Нил ски барон, е упълномощен да се споразумее със сър Уилям Хамилтън, наш посланик при двора на Двете Сицилии, за поддържане на височайшия ни съюзник във всички нужди, в които би го въвлякла една война с френската република.
У. Пит
Ектън преведе на краля тия няколко реда от Пит, а Фердинанд повика при себе си кардинала като опора срещу новопоявилия се съюзник на кралицата.
— И ваша светлост — запита кралят — може, както каза кралицата, да постави на наше разположение?…
— Един милион лири стерлинги — отговори Нелсън.
Фердинанд се обърна към Руфо, сякаш искаше да го запита колко прави един милион лири стерлинги.
Руфо отгатна въпроса.
— Около пет и половина милиона дуката — каза той.
— Хм! — промълви кралят.
— Тази сума — добави Нелсън — е само първоначална помощ, предназначена за сегашните нужди.
— Но докато вие съобщите на вашето правителство да ни изпрати сумата, докато то пи я изпрати, докато пай-после тя пристигне в Неапол, може да мине доста дълго време. Ние сме в есенното равноденствие и не ще бъде прекалено, ако предвидим месец и половина за отиване и връщане на кораба. През тия шест или дори четири седмици французите ще имат достатъчно време да дойдат в Неапол!
Нелсън се готвеше да отговори, но кралицата го изпревари:
— Ваше величество може да бъде спокоен по този въпрос — каза тя. — Французите не са в състояние да започнат война с вас.
— Междувременно ни я обявиха — възрази Фердинанд.
— Кой ни я обяви?
— Посланикът на републиката. Ей богу, човек би казал, че ви съобщавам новина.
Кралицата се усмихна презрително.
— Гражданинът Гара много избърза — каза тя. — Той щеше да почака още малко или изобщо нямаше да ни обяви война, ако бе узнал състоянието на генерал Шанпионе в Рим.
— А вие познавате това състояние по-добре, отколкото го е знаел самият посланик, така ли, мадам?
— Така мисля.
— Получавате съобщения от щаба на републиканския генерал?
— Не бих се доверявала на съобщения от чужденци, господарю.
— Тогава сведенията ви са от самия генерал Шанпионе?
— Именно! Ето писмото, което посланикът на републиката би получил тази сутрин, ако не бе избързал да замине снощи.
И кралицата извади от плика писмото, което нейният полицай Паскуале ди Симоне бе отнел предната вечер от Салвато Палмиери и бе предал на Каролина в тъмната стая; след това го подаде на краля.
Фердинанд го погледна бегло.
— Писмото е на френски — заяви той с тон, с който би казал: „Писмото е на еврейски.“
И го предаде на Руфо, защото само на него имаше доверие.
— Господин кардинал — каза той, — преведете ни това писмо на италиански.
Руфо взе писмото и сред най-дълбока тишина прочете следните редове:
„Гражданино посланик,
пристигнах само преди няколко дни в Рим, но смятам за свой дълг да Ви уведомя в какво състояние, се намира армията, която съм призван да командвам, за да можете по точните указания, които ще Ви дам, да определите поведението си към вероломния двор, който, подтикван от Англия, вечната наша неприятелка, очаква само удобен момент, за да ни обяви война…“
При последните думи кралицата и Нелсън се спогледаха усмихнато. Нелсън не разбираше нито френски, нито италиански; но писмото му беше по всяка вероятност предварително преведено на английски.
Руфо продължи, без да спира четенето поради този епизод:
„Преди всичко армията, която брои на книга тридесет и пет хиляди души, е в действителност само от осем хиляди, които нямат нито обуща, нито дрехи, нито храна, а от три месеца не са получили нито петак заплата. Тези осем хиляди души имат само сто и осемдесет хиляди патрона, което прави по петнадесет изстрела на човек. Нито един пункт няма запаси дори от барут и в Чивита Векия не можаха да дадат нито един изстрел срещу някакъв берберски кораб, дошъл да разузнава по крайбрежието…“