Котката скочи от перваза, фучейки и избяга през арката. Зад прозореца не се забеляза движение. По дяволите! Защо не беше послушал Люси? Тя настойчиво го бе умолявала да нагласи хронографа за много по-кратък престой. Тогава сигурно щеше да успее да издържи, докато не настанеше време да се изпари във въздуха и то пред очите на Аластър.
Шпагата на лорда блесна на слънцето. Следващият удар беше толкова силен, че за малко да избие оръжието от ръката му.
— Почакайте — извика Пол, като се преструваше, че диша твърде тежко. — Спечелихте! Ще ви дам документите.
Лорд Аластър свали шпагата си.
— Много разумно.
Привидно задъхан, Пол се подпря на стената и подхвърли на лорда кафявия плик. В същия миг се хвърли напред, но изглежда, Аластър бе подготвен за този ход. Остави пликът да падне на земята и с лекота парира нападението.
— Мога да прозра всяко демонско лукавство — извика той, смеейки се. — А сега искам да видя какъв цвят има кръвта ви!
Лордът умело атакува и Пол почувства как острието на противника му премина през ръкава и прониза кожата му под дрехата. Топла кръв се стече по ръката му. Не болеше особено, затова предположи, че е само лека драскотина, но ехидната усмивка на врага му и фактът, че Аластър почти не бе задъхан, за разлика от него самия, не го караше да се чувства оптимистично настроен.
— Какво чакате? — извика лордът през рамо на двамата лакеи. — Не трябва да губим повече време. Или искате да се изпари във въздуха като последния ви противник?
Облечените в черно мъже реагираха на мига. Когато се провряха между чаршафите, отправяйки се към Пол, той знаеше, че е загубил. Поне Люси е на сигурно място, мина му през ума. Ако беше дошла с него, щеше и тя да умре.
— Кажете последните си думи — рече лорд Аластър и Пол си помисли дали да не пусне шпагата, да падне на колене и да започне да се моли. Може би от страхопочитание набожният лорд щеше да почака малко с убийството. Но можеше и да умре, още преди коленете му да са докоснали земята.
В този момент усети някакво движение зад чаршафите и единият от мъжете на лорда безмълвно се строполи. Само след кратък миг на уплах, вторият мъж се нахвърли с извадено оръжие върху новодошлия нападател, млад мъж със зелен жакет, който пристъпи иззад единия от чаршафите и лежерно парира нападението с шпагата си.
— Гидиън де Вилърс — каза задъхано Пол, докато с нови сили се опитваше да се защити от ударите на Аластър. — Никога не съм предполагал, че някой ден ще съм толкова щастлив да те видя, малкият.
— Просто бях любопитен. Видях каретата с герба на лорд Аластър да стои на улицата и реших да погледна какво ли прави той в този усамотен заден двор…
— Милорд, това е онзи демон, който уби Дженкинс в Хайд Парк! — рече задъхано лакеят.
— Направи това, за което ти се плаща! — изсъска лордът и сякаш силите му се удвоиха.
Пол почувства как го раниха за втори път, малко по-нагоре на същата ръка. Но този път болката прониза цялото му тяло.
— Милорд… — Слугата прозвуча така, сякаш се намира в затруднено положение.
— Поеми този тук! — извика лордът ядосано. — Аз ще се погрижа за другия!
Когато Аластър се отдръпна от него, Пол си пое въздух с облекчение. За миг огледа ръката си — кървеше, но все още можеше да държи шпагата.
— Но ние се познаваме! — Лорд Аластър стоеше срещу Гидиън, острието му бе обагрено от кръвта на Пол.
— Точно така — отвърна Гидиън и Пол му се възхити — макар и с неохота — за спокойствието, което излъчваше. Малкият изобщо ли не се страхуваше? — Преди единайсет години, малко след неуспешния ви атентат срещу граф Сен Жермен, ние се срещнахме по време на тренировка по фехтовка при Галиано.
— Маркиз Уелдън — изсумтя лордът презрително. — Спомням си. Вие ми предадохте съобщение лично от самия дявол.
— Предадох ви предупреждение, с което, за съжаление, вие не се съобразихте. — Зелените очи светнаха опасно.
— Демонично изчадие! Веднага щом ви видях, го разбрах. Въпреки че париранията ви бяха добри, сигурно си спомняте, че аз спечелих малката ни тренировъчна битка?
— Много добре си спомням — отвърна Гидиън и разтърси дантелените си маншети, сякаш го дразнеха. — Сякаш беше едва миналата седмица. И ако трябва да бъдем точни, за мен е точно така. En garde!