Лукас бе присвил очи и явно отчаяно се опитваше да схване смисъла на потока ми от думи.
— Нямам никаква представа какво може да означава зеленият ездач — каза той. Съжалявам, но днес за пръв път чувам за това. Може би е заглавие на филм? Защо не попиташ… би могла да ме попиташ за това в 2011 година.
Погледнах го уплашено.
— О, разбирам — рече бързо Лукас. — Не можеш да ме попиташ, защото тогава отдавна ще съм мъртъв, или стар, глух и сляп, дремещ в някой старчески дом… Не, не, моля те, изобщо не искам да знам.
Този път не успях да сдържа сълзите си. Поне половин минута хлипах, защото — колкото и странно да звучеше — изведнъж усетих, че дядо ужасно ми липсваше.
— Много те обичах — казах накрая.
Лукас ми подаде кърпичка и ме изгледа съжалително.
— Сигурна ли си? Аз дори не обичам деца. Някак си са големи досади… Но може би ти си била особено симпатичен екземпляр. Сигурен съм.
— Да, така е. Но ти беше мил с всички деца. — Издухах си шумно носа. — Дори с Шарлот.
Известно време помълчахме, после Лукас извади един часовник от джоба си и каза:
— Още с колко време разполагаме?
— Изпратиха ме тук точно за два часа.
— Не е за дълго. Пропиляхме прекалено много време. — Той се изправи. — Ще набавя химикалка и листове за писане и ще се опитаме да внесем малко ред в целия този хаос. Най-добре е ти да останеш тук и да не мърдаш от мястото ти.
Кимнах. Когато Лукас изчезна, продължих да стоя като вцепенена, закрила лицето си с ръце. Той имаше право, беше важно, особено сега, да разсъждавам трезво. Кой можеше да знае, дали отново щях да срещна дядо ми? Но за кои неща, тепърва предстоящи да се случат, трябваше да го уведомя и за кои не? И обратното, отчаяно си блъсках главата каква информация можеше да ми даде той, която да ми е от полза. На практика, дядо бе единственият ми съюзник. Но в погрешното време. И в коя от многото тъмни загадки изобщо би могъл да внесе светлина?
Лукас дълго се забави и с всяка минута, която изтичаше, започвах все повече да се съмнявам в решението си. А ако бе излъгал и изведнъж се появеше с Люси и Пол, носейки голям нож, за да вземе от кръвта ми? Накрая неспокойно се изправих и потърсих нещо, което да мога да използвам като оръжие. В един ъгъл имаше дъска със забит в нея ръждив пирон, но когато я вдигнах, се разпадна в ръцете ми. Точно в този момент вратата отново се отвори и младият ми дядо се появи с бележник в едната ръка и банан в другата.
Въздъхнах облекчено.
— Ето нещо срещу глада. — Лукас ми подхвърли банана, взе още един стол от камарата, постави го между нас и сложи бележника върху него. — Съжалявам, че толкова се забавих. Този смахнат Кенет де Вилърс ми загуби времето. Не мога да ги понасям тези Де Вилърс, пъхат любопитните си дълги носове навсякъде. Искат всичко да контролират и да се разпореждат, и винаги те знаят всичко най-добре.
— Така е — измърморих под носа си.
Лукас раздвижи китката си.
— Е, внучке, да започваме. Значи ти си рубин, дванайсетата в кръга. Диамант, от семейство Де Вилърс, е роден две години преди теб. Значи в твоето време той трябва да е около деветнайсетгодишен. И как се казваше?
— Гидиън — казах и само от произнасянето на името му ми стана топло. — Гидиън де Вилърс.
Химикалката на Лукас се плъзгаше по хартията.
— И той е гадняр, като всички Де Вилърс, но ти все пак си го целунала, ако правилно съм разбрал. Не си ли твърде малка още за тези неща?
— Не бих казала. Дори напротив, закъсняла съм. Освен мен, всички момичета в класа ми взимат противозачатъчни хапчета. — Е, всички, освен Айшани, Пеги и Каси Кларк, но родителите на Айшани са консервативни индийци и биха я убили, само ако погледнеше момче. Пеги май си падаше по момичета, а що се отнася до Каси — сигурно някой ден пъпките щяха да изчезнат от само себе си и тогава отново щеше да стане любезна с хората и нямаше повече да съска „Какво зяпаш така тъпо“ щом някой погледнеше към нея. — Разбира се, и Шарлот не се интересува от секс. Затова Гордън Гелдърман я нарича Ледената кралица. Но вече не съм толкова сигурна дали този прякор наистина й отива… — Изскърцах със зъби, защото си припомних как Шарлот гледаше Гидиън, както и той нея. Като се замисля колко бързо Гидиън бе узрял за идеята да ме целуне, тоест точно на втория ден от запознанството ни, не исках и да си представям какво се е случило между тях двамата през всичките тези години, откакто се познаваха.