Според Лесли, това било най-милото нещо, което от дълго време насам била чувала, и аз напълно се съгласих с нея. След това, естествено, искахме да разберем дали Гидиън, Шарлот и Рафаел бяха разговаряли в пицарията за мен и Ксемериус ни предаде (макар и с неохота) следния възмутителен диалог (който аз, така да се каже, симултанно повторих за Лесли):
Шарлот: Джордано е много разтревожен, че утре Гуендолин ще обърка всичко, което може да бъде сбъркано.
Гидиън: Би ли ми подала зехтина?
Шарлот: За Гуендолин политиката и историята са истинска загадка, заключена със седем ключа, а и имена не може да запомня — всичко влиза през едното й ухо и излиза през другото. Тя не е виновна, просто мозъкът й няма достатъчно голям капацитет. Задръстен е с имената на членовете на момчешки музикални групи и с тези на актьорите в безкрайно дългия списък от захаросани романтични комедии.
Рафаел: Гуендолин е братовчедка ти с гена за пътуване във времето, нали? Видях я вчера в училище. Тя е момичето с дългата черна коса и сините очи, нали?
Шарлот: Да, и с онзи бенка на слепоочието, която прилича на банан.
Гидиън: Прилича на малък полумесец.
Рафаел: А как се казваше приятелката й? Русата с луничките? Лили?
Шарлот: Лесли Хей. Има малко по-голям умствен капацитет от Гуендолин, но е добър пример за това как стопанинът прилича на кучето си. Тя има рунтав голдън ретривър мелез, казва се Берти.
Рафаел: Колко сладко!
Шарлот: Обичаш кучета?
Рафаел: И най-вече голдън ретривър мелезите с лунички.
Шарлот: Разбирам! Е, можеш да опиташ късмета си. Няма да ти е особено трудно. Лесли сменя гаджетата си дори по-бързо от Гуендолин.
Гидиън: Така ли? Колко… ъъъ… гаджета е имала Гуендолин?
Шарлот: О, боже! Уф! Чувствам се някак си неудобно, не искам да говоря лошо за нея, но тя е доста непридирчива, особено когато е пила. В нашия клас вече е изредила всички момчета, а тези от горните класове… Е, по някое време загубих бройката. Предпочитам да не споменавам прякора, който й лепнаха.
Рафаел: Лесната?
Гидиън: Би ли ми подала солта?
Когато Ксемериус стигна до това място от разказа си, веднага скочих с намерението да се втурна долу и да удуша Шарлот, но Лесли ме задържа и каза, че отмъщението е сладко, когато е добре подготвено и обмислено. Не призна аргумента ми, че в момента не съм обхваната от желание за мъст, а от чиста кръвожадност. Освен това добави, че ако Гидиън и Рафаел са дори на четвъртина толкова умни, колкото и красиви, няма да повярват и на дума от казаното от Шарлот.
— Смятам, че Лесли наистина прилича малко на голдън ретривър — бе казал Ксемериус и виждайки изпълнения ми с укор поглед, бързо бе добавил: — Обичам кучетата, както много добре знаеш! Те са толкова умни животни.
Да, Лесли наистина беше умна. Бе успяла да разшифрова тайната в книгата за зеления ездач. Но мъчително отброения резултат бе малко разочароващ. Представляваше още един цифров код с две букви и странни чертички.
Петдесет и едно нула три нула четири едно точка седем осем С запетая нула нула нула осем четири девет точка девет едно И.
Наближаваше почти полунощ, когато се промъкнахме в библиотеката, минавайки през цялата къща, тоест само двете с Лесли се промъквахме, Ксемериус летеше пред нас. Там претърсвахме рафтовете поне час за нови указания. Петдесет и първата книга на третия ред… петдесет и първия ред, трийсета книга, страница четири, ред седми, осма дума… но без значение от кой край започвахме да броим, не стигнахме до нищо смислено. Накрая започнахме произволно да изваждаме книги от библиотеката и да ги тръскаме, с надеждата да открием други записки. Но въпреки всичко, Лесли бе изпълнена е надежда. Бе записала кода върху, една бележка, която непрестанно вадеше от джоба на панталона си и я разглеждаше.
— Това означава нещо — мърмореше си тя непрекъснато. — И аз ще открия какво.
След това най-сетне си легнахме.
На сутринта будилникът ми грубо ме изтръгна от съня — и от този момент нататък мислех почти само за соарето.