— Исках да съм подготвен за всякакви ситуации — отвърна доктор Уайт, докато прибираше инструментите си в чантата.
— Очакваме с нетърпение доклада ви — каза Фолк де Вилърс.
— Първо да разкарам тези дрехи. — Гидиън развърза шалчето на врата си.
— Всичко ли мина… успешно? — попита господин Джордж, хвърляйки ми притеснен поглед.
— Да — отвърна Гидиън, докато се освобождаваше от шалчето. — Всичко мина според плана. Лорд Аластър пристигна малко по-късно от очакваното, но все пак навреме, за да ни види. — Той ми се ухили. — А Гуендолин се справи отлично. Дори истинската повереница на виконт Батън не би се държала толкова съвършено.
Не можах да възпра изчервяването си.
— За мен ще е истинско удоволствие да уведомя Джордано за това — рече господин Джордж с гордост в гласа и ми подаде ръката си. — Не че съм очаквал нещо друго.
— Не, разбира се — измърморих.
Каролайн ме събуди, шептейки:
— Гуени, престани да пееш! Неудобно е! Трябва да ставаш за училище!
Рязко се надигнах и я зяпнах.
— Наистина ли пях?
— Какво?
— Ти каза да престана да пея.
— Казах, че трябва да ставаш!
— Значи не съм пяла?
— Ти спеше — отвърна сестра ми, клатейки глава. — Побързай! Пак закъсняваш. И мама каза да ти предам, че в никакъв случай не разрешава да ползваш душ гела й!
В банята се опитах да потисна спомените за предишния ден. Но не ми се удаваше особено, затова пропилях доста време, като подпирах глава на стената на душкабината, мърморейки: „Само съм сънувала всичко това“. Главоболието ми също не подобряваше ситуацията.
Когато най-сетне слязох долу в трапезарията, за щастие, времето за закуска почти бе изтекло. Ксемериус висеше от полилея и поклащаше глава.
— Е, изтрезня ли вече, малко пиянде такова?
Лейди Ариста ме измери с поглед от главата до петите.
— Умишлено ли си гримирала само едното си око?
— Ъъъ… не.
Исках отново да се върна горе, но майка ми нареди:
— Първо ще закусиш! По-късно можеш да си сложиш спирала.
— Закуската продължава да е най-важното ядене за деня — допълни леля Гленда.
— Глупости! — рече леля Мади, която седеше в креслото пред камината, облечена в пеньоар и свила крака под себе си като малко момиченце. — Човек може да пропусне закуската и така да си спести една камара калории, които да инвестира вечер в някоя и друга чашка вино.
— Слабостта към алкохолни напитки явно е семейна черта — подхвърли Ксемериус.
— Да, което отлично се забелязва по фигурата й — прошепна леля Гленда.
— Може и да съм малко пълна, но в никакъв случай не съм глуха, Гленда — отвърна леля Мади.
— По-добре да беше останала в леглото — каза лейди Ариста. — Закуската е много по-спокойна, когато си отспиваш до късно.
— За съжаление, не зависеше от мен — отвърна пралеля ми.
— През нощта отново е имала видение — обясни ми Каролайн.
— Да, така е. Беше ужасно. И толкова тъжно. Невероятно ме разстрои. Имаше едно много красиво сърце от шлифован рубин, което блестеше на слънцето… Лежеше най-отгоре върху една скална козирка.
Не бях сигурна, че искам да чуя как продължаваше историята.
Мама ми се усмихна.
— Хапни нещо, съкровище. Поне малко плод. И просто недей да слушаш.
— И тогава дойде онзи лъв… — Леля Мади въздъхна. — С великолепна златиста грива…
— Охоо! — възкликна Ксемериус. — Обзалагам се, че е бил и с блестящи зелени очи.
— Имаш флумастер по лицето — обърнах се към Ник.
— Шшт — рече той. — Сега идва интересната част.
— И когато лъвът видя сърцето да лежи там, го удари с лапата си и то пропадна надолу в бездната, от много голяма височина — продължи леля Мади и театрално се хвана за сърцето. — Когато се удари в земята, то се разби на стотици малки парченца, но щом се вгледах по-внимателно видях, че това са истински капки кръв…
Преглътнах тежко. Изведнъж ми стана много лошо.
— Опа — суфлираше Ксемериус.
— И после? — попита Шарлот.
— Нищо — отвърна пралеля ми. — Това е всичко, но е достатъчно ужасно.
— О! — въздъхна разочаровано Ник. — А започна толкова обещаващо.
Леля Мади го изгледа ядосано.
— Все пак аз не пиша сценарии за филми, момчето ми!
— И слава богу — измърмори леля Гленда, обърна се към мен, отвори уста, а после отново я затвори.
Вместо нея, ме заговори Шарлот.
— Гидиън каза, че си се справила добре на соарето. Трябва да отбележа, че това ме поуспокои. Мисля, че сега всички са по-спокойни.