Не й обърнах внимание, но затова пък погледнах обвинително нагоре към полилея.
— Вчера вечерта исках да ти разкажа, че зубрачката бе на вечеря при Гидиън. Но ти — как да се изразя? — ти беше някак си малко… неразположена — обясни Ксемериус.
Изсумтях.
— Не съм аз виновен, че твоето скъпоценно камъче я покани да остане за вечеря. — Гаргойлът прелетя през масата до празния стол на пралеля Мади, където се настани и завъртя прилежно гущеровата си опашка около краката си. — Искам да кажа, че на негово място и аз бих направил същото. Първо, защото Шарлот цял ден бе играла ролята на бавачка на брат му, и второ, между другото бе почистила жилището и изгладила ризите му.
— Какво?
— Както вече казах, аз не съм виновен. Във всеки случай, той бе толкова благодарен, че веднага реши да демонстрира колко бързо може да приготви спагети за трима… Боже, момчето бе в наистина добро настроение. Човек ще си помисли, че е спечелил от тотото. А сега по-добре си затвори устата, защото всички те зяпат.
Наистина ме зяпаха.
— Отивам да си гримирам и другото око.
— А може и да си сложиш малко руж — рече Шарлот. — Просто съвет.
— Мразя я — казах. — Мразя я. Мразя я!
— Боже! Само защото е изгладила скапаните му ризи? — Лесли ме погледна, клатейки глава. — Това наистина е много детинско!
— Той е готвил за нея — размрънках се аз. — През целия ден е била в жилището му!
— Да, но затова пък с теб се е натискал и целувал в църквата — отвърна Лесли и въздъхна.
— Не го направи.
— Да, но му се е искало.
— Целувал е и Шарлот!
— Да, но за довиждане и то по бузата! — изкряка Ксемериус право в ухото ми. — Имам чувството, че ако се наложи да го повторя още веднъж, ще експлодирам. Омитам се оттук. Тези момичешки глупости ще ме довършат. — С няколко замаха на крилете си той отлетя на училищния покрив и се разположи удобно там.
— Не искам да чуя и дума повече за това — каза Лесли. — Сега е много по-важно, че си спомняш всички неща, които са били казани вчера. И имам предвид наистина важните неща, сещаш се, тези, които са на живот и смърт.
— Разказах ти всичко, което знам — уверих я и разтърках челото си. Благодарение на трите аспирина главоболието ми си бе отишло, но тягостното чувство бе останало.
— Хм… — Лесли се наведе над записките си. — Защо не попита Гидиън по какъв повод се е срещнал с този лорд Аластър преди единайсет години и за каква фехтовка е ставало дума?
— Има още много неща, които не съм го попитала, повярвай ми!
Лесли отново въздъхна.
— Ще ти направя списък. Тогава ще можеш да пускаш някой от въпросите, ако се отвори възможност или хормоните ти го позволяват. — Тя прибра бележника си и погледна към вратата на училището. — Трябва да влизаме, иначе ще закъснеем. Непременно искам да присъствам, когато Рафаел Бертьолен за пръв път пристъпи в класната ни стая. Бедното момче! Сигурно училищната униформа му се струва като затворнически дрехи.
Направихме малка обиколка и минахме покрай нишата на Джеймс. В сутрешната блъсканица не правеше особено впечатление, когато говорех с него, а и Лесли застана така, че изглеждаше, сякаш си приказвам с нея.
Джеймс поднесе напарфюмирана кърпичка към носа си и се огледа търсещо.
— Както виждам, този път не си взела със себе си невъзпитаната котка.
— Джеймс, можеш ли да си представиш, че присъствах на соаре у лейди Бромптън. И се покланях, точно както ти ме научи.
— Лейди Бромптън, значи — отвърна той. — Тя не се ползва с репутацията на особено подходяща компания. Говори се, че соаретата й протичат значително буйно.
— Да, така е. Надявах се това да е обичайно за всички сбирки.
— Слава богу, не е така! — Джеймс нацупи обидено устни.
— Както и да е, мисля, че следващата събота съм поканена на бал у родителите ти. Лорд и лейди Пимпълботъм.
— Трудно ми е да си го представя. Моята майка много държи на безукорни светски маниери.
— Е, много благодаря — отвърнах и се обърнах да си ходя. — Ти си истински сноб!
— Не трябваше да прозвучи като обида — извика след мен той. — А какво е сноб?
Когато стигнахме класната ни стая, Рафаел вече беше там, облегнал се на касата на вратата. И изглеждаше толкова нещастен, че се спряхме до него.
— Здрасти, аз съм Лесли Хей, а това е приятелката ми Гуендолин Шепърд. Запознахме се в петък пред кабинета на директора.
Лека усмивка озари лицето му.
— Радвам се, че поне вие ме познахте. Преди малко пред огледалото аз самият имах проблеми с това.