Усмихна се, когато видя старата дървена вана в ъгъла на стаята. Голям котел, пълен с вода, висеше на верига върху огъня. Бог да благослови Гейбриъл, помисли си девойката, той се бе сетил за всичко.
Дълго се наслаждава на топлата вода. Сърцето й щеше да се пръсне от радост, когато подаваше ту единия, ту другия крак над водата и мърдаше пръстите си. Тя можеше да ходи!
Гладът я накара да излезе от ваната. В плетената кошничка имаше хляб, сирене и бутилка вино. Застанала права, наметната с одеялото, Сара започна да се храни, все още смаяна, че може да стои изправена. Можеше да ходи! Внезапно цял един свят се разкри пред очите й.
Погледна към кутията с шоколадови бонбони върху масичката до леглото, после погледът й обходи стаята. Нямаше кой знае какво да се види — леглото, в което бе спала, масичката, креслото на Гейбриъл.
Няколко големи кутии, оставени до леглото, привлякоха вниманието й. Зачуди се защо досега не ги бе забелязала, Поколеба се за миг, не искаше да бъде невъзпитана и да ги отваря, ако принадлежаха на Гейбриъл, но любопитството й надделя.
Когато започна да отваря кутиите, пред очите й се разкри изобилие от цветове. Откри изящно бельо, вероятно изработено от монахини: дълги долни гащи с дантела по краищата, долна риза със светлосини панделки, корсет, фуста изработена от тънък муселин, ръкавици от ярешка кожа, обувки със сребърни катарами, копринени чорапи.
В другата кутия имаше сламена шапка, украсена с перо и с розови панделки.
А роклите! Толкова красиви рокли, достойни за кралица. Сара ги разстла върху леглото, а ръцете й погалиха всяка от тях. Розовата бе семпла и елегантна, с кръгло деколте и дълги удобни ръкави. Десетките метри от мек син плат бе украсен с фина дантела. Имаше рокли от тъмнорозова, зелена и синя тафта, както и една дълга рокля от тъмночервено кадифе.
В другите кутии откри пеньоар от розово кадифе, както и тъмносиня наметка, поръбена с хермелин. Никога досега не бе притежавала толкова скъпи и красиви дрехи. Имаше и десетки панделки с всички цветове на дъгата и ветрило от бели пера. Внимателно извади ветрилото и го разтвори; престори се, че е дама от висшето общество, отегчена от живота.
Дама от благороден произход, повтори си Сара и се засмя, прибра ветрилото, и се загледа в огромната купчина върху леглото.
Погали замислено хермелина върху наметката. Само с парите, дадени за него, можеше да се осигури храна за един месец в сиропиталището. Защо Гейбриъл й бе купил толкова елегантни и скъпи неща? Къде би могла да ги носи?
Къде? Тук и сега, реши тя, и бързо облече бельото, после посегна към роклята от розова коприна. Усещането на плата бе божествено, а роклята сякаш бе ушита специално за нея. Огледа стаята, но не откри огледало. Пробва всички дрехи, ядосана, че няма къде да се огледа.
Може би ще открие огледало в другите стаи, помисли си Сара и тръгна по коридора. Надникна във всяка една от килиите, където някога бяха живели монасите.
Минаваше от стая в стая, забравила напълно за огледалото.
Параклисът все още бе запазил нещо от някогашната си красота. Някои от цветните стъкла на прозорците бяха счупени, но повечето бяха цели. Лъч светлина проникваше през този, който беше близо до олтара, а оцветеното стъкло го обагряше в различни цветове.
Сара коленичи пред олтара и втренчи поглед в прозореца. Върху него бе изобразено малко синьо езеро сред зелена ливада. До езерото се бе изправил Христос, а под мишницата си държеше агънце. Останалите агънца и овце се бяха скупчили в краката му.
Сара погледна наляво, където върху прозореца бе изобразен Христос, разпънат на кръста. Изображенията бяха толкова красиви, като живи, че сълзи запариха в очите й. Погледът й се спря върху гвоздеите, забити в ръцете му. Трудно й бе да си представи болката, която е изпитал Спасителя, както и желанието му да поеме всички грехове на света, да страда и да умре на кръста в името на човешкия род. Никога не се бе съмнявала в Неговата любов към нея. А ето, че сега я бе благословил с истинско чудо.
Дълго остана коленичила, потопена в усещането за мир, покой и любов. Безмълвно Му благодари за способността да ходи.
След като излезе от параклиса, Сара надникна в една стая, която приличаше на лазарет. До стената бяха поставени четири железни рамки за легло. Сламените дюшеци отдавна се бяха разпаднали. В ъгъла висеше голяма паяжина.
Спря се пред вратата на трапезарията. Няколко дълги дървени маси, покрити с дебел слой прах, бяха подредени в редици. Сара си представи монасите седнали на дървени столове с високи облегалки, да се хранят мълчаливо, докато един от тях им чете от Библията. От стената висеше друга голяма паяжина, а в каменната камина се виждаше нещо като гнездо.