Нина олицетворяваше мечтата му за жена — бе красива, желана, тайнствена. Фактът, че бе по-възрастна от него, само усилваше нейната загадъчност, както и отказа й да се среща с него през деня. Въпреки че прекарваха заедно всяка вечер, тя не му позволяваше да остане през нощта. И защото той си мислеше, че е влюбен, тъй като тя бе жена от висшето общество, пълна с огън и тайнственост, той виждаше само онова, което искаше да види.
Но през един следобед в края на лятото той се запозна с Розалия Баджио, млада жена с тиха и несравнима красота. Влюби се в нея от пръв поглед и тя също в него. Тогава разбра, че това, което бе изпитвал към Антонина, не бе любов, а само плътска страст.
Започна да избягва компанията на Нина и предпочиташе да прекарва времето си с Розалия. Двамата се срещаха открито и тайно и се заклеха във вечна вярност и любов, макар Джовани да се страхуваше, че тя никога няма да бъде негова. Розалия произхождаше от богато семейство, докато той нямаше нито пари, нито земи, нито титла.
Разбира се, Антонина скоро откри, че той я бе изоставил заради друга жена. Възмущението и гневът й бяха ужасни. Заплаши, че ще разкаже на Розалия за връзката им, заплаши, че ще го убие, ще убие и любимата му пред очите му, но в крайна сметка не изпълни нито една от заканите си.
— Ще съжаляваш за това, Джани — каза му тя през нощта, която той смяташе за последна с нея. — Ще дойде време, когато ще ме умоляваш за това, което само аз мога да ти дам и цената ще бъде много скъпа.
Той не й повярва. И тогава, след една дива пиянска нощ с Джузепе и неколцина приятели той се разболя от треска. Родителите му повикаха най-прочутите лекари. Те му пуснаха кръв, даваха му най-различни лекарства и отвари, но напразно. Два дни по-късно лекарите си тръгнаха, клатейки глави и той разбра, че ще умре.
Тъкмо се опитваше да приеме факта, че животът му е към своя край, когато изведнъж, сякаш с магическа пръчка, в стаята се появи Антонина.
— Аз мога да ти помогна, Джовани — обеща му тя с мекия си копринен глас. — Само кажи, че ще бъдеш мой за една нощ и всичко ще се оправи. Ще те излекувам, Джани и ще те обсипя с богатства, които ще надминат и най-смелите ти мечти.
— Твърде късно е — простена той и страхът от смъртта се надигна с нова сила. — Твърде късно.
— Не, не е късно, caro mio — възрази тя. — Само ми обещай.
И защото бе изтерзан от болка и уплашен от смъртта, защото толкова отчаяно искаше да се ожени за Розалия, той се съгласи с всичко, което Антонина пожела.
Веднага след като се закле пред Антонина, тя коренно се промени. Цялата мекота изчезна от лицето й, а очите й загоряха с дива и ужасяваща светлина.
Тя се отпусна до него на леглото, привлече го в прегръдките си и го целуна. Устните й бяха студени като гроб и когато той се опита да я отблъсне, ръцете й го стиснаха още по-здраво и тя тихо се засмя. Това бе сух звук, подобен на тракането на стари кости.
Ужасен, той се опита да се освободи от прегръдките й, но напразно. Силата му изобщо не можеше да се сравнява с нейната.
Без никакво усилие тя го повали на леглото, а тялото й покри неговото, докато целуваше клепачите му, страните му, устните му. Нейните устни постепенно се плъзгаха към врата му.
Той ахна, когато усети как зъбът й се заби във врата му. Усещането бе примесено с болка и сексуално удоволствие. И тогава усети как потъва, задушавайки се в мрак и страх. Нейната кожа стана по-топла, а неговата ставаше все по-студена. Разбра, че е на границата на смъртта. Ударите на сърцето му отслабваха, дишането му стана затруднено и той бе погълнат от непрогледна тъмнина, обзет от ужас, какъвто никога не бе изпитвал.
Погледна я с празен и неразбиращ поглед, когато тя разкъса вената на китката си и я долепи до устните му.
Сякаш някъде отдалеч чу гласа й:
— Пий, Джовани.
Той бе прекалено слаб, за да й се противопостави. Тя отново притисна кървящата китка до устните му.
— Пий, Джовани.
Той се подчини, тъй като бе лишен от воля. И подобно на придошла река животът се върна в него изпълни го докрай. Той затвори очи, стенейки от удоволствие, докато пиеше от кръвта й.
Когато тя отдръпна китката си от устата му, той отвори очи. Искаше още. Но тогава видя Антонина, надвесена над него, устните й изцапани с кръв, с неговата кръв.
Вгледа се ужасено в нея.
— Какво направи?
Тя му се усмихна и тогава видя зъбите й — дълги и остри.
— Аз изпълних обещанието си — рече тя. — Излекувах те и ти дадох богатство и власт. Сега ти си безсмъртен, Джовани Онибене, а с безсмъртието идват силата и способността да притежаваш всичкото богатство на земята.
Изправи се извади бяла копринена кърпичка от джоба си и избърса кръвта, неговата кръв, от устните си. Той потръпна от погнуса, когато тя използва същата кърпичка, за да избърше и неговите устни.