Веждите й леко се смръщиха.
— Не те разбирам.
— Много е просто. Аз ще остана, но само ако ми обещаеш, че ще направиш каквото и да те помоля, без да задаваш въпроси, независимо колко странно може да ти се стори.
— Обещавам.
— Тогава ще трябва да освободиш прислужницата си.
— Бабет?
Гейбриъл кимна.
— Много добре, но защо?
— Без въпроси, cara, забрави ли? А сега — тихо продължи той, — облечи се. Късно е, а ти трябва да почиваш.
— Но… — Сара преглътна. Щеше да направи всичко, което поискаше и без да задава въпроси, точно както му обеща. Ала да не задава въпроси бе много по-трудно, отколкото тя предполагаше.
— Още не е късно да промениш решението си — отбеляза Гейбриъл.
Младата жена поклати глава и той се обърна, за да оправи тя дрехите си. Чу тихото изшумоляване на пеньоара й, когато го облече.
Тогава се обърна към нея.
— Ти си толкова млада, Сара. Не искам да те нараня.
— Ти няма…
Вдигна ръка и я накара да замълчи.
— Късно е. Искам да си лягаш. Ще се видим утре вечер след представлението.
— Добре.
— Лека нощ, cara. Приятни сънища.
— Лека нощ, ангел мой. Ще ме сънуваш ли?
— Както винаги — отвърна той, наведе се и я целуна по бузата. — Както винаги.
ГЛАВА 13
На другата вечер той я чакаше пред театъра. С вечерни дрехи и с черна пелерина Гейбриъл бе най-красивият мъж, когото бе виждала, помисли си Сара. И чакаше нея.
Страните й пламнаха от вълнение и тя изтича към него, без да се интересува дали ще ги видят и какво ще си помислят.
Гейбриъл я притисна силно към себе си, сякаш цял живот бе чакал този миг. След това я хвана под ръка и двамата се отдалечиха от операта.
— Лицето ти изглежда много по-добре — отбеляза Сара, удивена от чудотворното възстановяване на лицето му. По кожата му, която предишната нощ бе така жестоко обезцветена и сбръчкана, почти не се забелязваха следи от ужасното изгаряне.
— Изгарянията бяха по-особени — сви рамене той.
— Но…
— Пристигнахме — прекъсна я и я въведе в малък ресторант, тъмен и уютен. Помоли за маса в дъното, далеч от тълпата и заговори за тазвечерното представление.
Сара си поръча нещо за ядене, но кавалерът й помоли само за чаша червено вино.
— Никога ли не се храниш? — попита тя.
— Вечерях по-рано.
Младата жена го изгледа, но беше твърде развълнувана от присъствието му, за да се замисля над такова дребно нещо.
Сара бе приключила с вечерята си и двамата тъкмо обсъждаха предстоящата постановка на „Лебедово езеро“, когато Морис изникна отнякъде.
Тя го погледна смаяно.
— Морис, какво правиш тук?
— Исках да се запозная с твоя тайнствен благодетел.
— О — тя погледна към Гейбриъл. — Морис, това е Гейбриъл… — поколеба се изведнъж осъзнала, че не знае фамилното му име. — Гейбриъл, това е Морис Делакроа, член на трупата.
— Ще се присъедините ли към нас? — попита Гейбриъл.
— Сигурна съм, че Морис има други планове — побърза да заяви Сара, пронизвайки го с поглед, с който го отпращаше.
— Съвсем не — отвърна той и се настани на стола до нея.
Гейбриъл поръча чаша вино за госта и още една за себе си.
Настъпи момент на неловко мълчание, докато Гейбриъл се взираше в младия мъж. Почувствал се неспокоен под изпитателния поглед на по-възрастния мъж, Морис пресуши чашата си на един дъх.
— Сара ми каза, че сте били много щедър към нея — пръв заговори той. — Много танцьори ли издържате?
— Само една.
— Разбирам. Сара не ми е говорила много за вас. Винаги ли сте обичали балета?
— Да — отвърна Гейбриъл и устните му се извиха в лека усмивка. — Винаги.
— Колко дълго ще останете в Париж?
— Още не знам. — Гейбриъл задържа погледа си върху Сара, доста дълъг и многозначителен поглед, който можеше да се изтълкува като твърде собственически. — От много години не съм бил в Париж. Това е много красив град, не сте ли съгласен с мен?
Морис го изгледа свирепо, напълно наясно с факта, че той въобще не говореше за града.
— Приличате на човек, който пътува по цял свят и не се задържа дълго на едно място — рязко изрече младежът. — Не се съмнявам, че дори и толкова красив град като Париж скоро ще изгуби своята привлекателност във вашите очи.
— Може би.
— Помолих Сара да се омъжи за мен.
— Доколкото разбрах, тя ви е отказала.
— За момента, но аз се надявам да промени решението си. Може би с много по-голямо желание ще приеме предложението ми, ако е уверена, че има вашата благословия.
Гейбриъл тихо се засмя. С неговата благословия, как не!
— Сара не се нуждае от моето разрешение, за да се омъжи. Аз вече й казах, че ще подкрепя всяко нейно решение.