Младата жена рязко се изправи.
— Уморих се да ме обсъждате сякаш не съм тук. Отивам си у дома.
Морис скочи на крака.
— Аз ще те изпратя.
— Аз доведох Сара тук — намеси се Гейбриъл и също стана от масата — и аз ще я изпратя до дома й.
Протегна ръка и тя я пое без никакво колебание.
— Лека нощ, Морис — тихо рече тя.
— Сара…
Гейбриъл изгледа сурово младежа.
— Дамата ви пожела лека нощ.
Морис отстъпи назад, отвратен от студенината в очите на другия мъж, от внезапното, но много силно усещане за нещо зло и сатанинско. Хвърли един последен поглед към Сара и излезе от ресторанта.
Младата жена се усмихна извинително на Гейбриъл, когато малко по-късно се отправиха към дома й.
— Съжалявам, че той направи сцена.
— Той е влюбен в теб — отвърна Гейбриъл. — Всеки може да го види.
Тя наклони глава, за да може да вижда лицето му.
— А аз съм влюбена в теб.
— Наистина ли, cara?
— Казвала съм ти го доста често. Не ми ли вярваш?
— Вярвам ти.
Не след дълго пристигнаха пред апартамента й. Когато влязоха, той взе пелерината й и свали и своята. Сара запали лампата и се извърна към него.
— Ще останеш ли тази нощ?
— Доста дързък въпрос за една девица — замислено изрече Гейбриъл и принудено се усмихна. — За какво ме молиш — да прекарам нощта в апартамента ти или да се любим?
— И за двете — отвърна тя, като се изчерви.
— А ако откажа?
Светлината в очите й помръкна и раменете й унило увиснаха.
— Отново ли ще ми откажеш?
— Сара…
— Заради мен ли е?
— Не!
— Тогава да не би да има нещо нередно с теб? Да не би да има някаква причина, поради която не можеш или не искаш… — гласът й заглъхна. Не знаеше как по-деликатно да зададе въпроса си, а нямаше смелостта да попита направо.
— Няма нищо нередно с мен в смисъла, който имаш предвид. Просто ти си прекалено млада.
— Отново ли ще повдигаш този въпрос? Щеше ли да ме харесваш повече, ако бях стара и сбръчкана? Може би трябва да се заключа в някоя кула, докато остарея достатъчно, за да решиш, че възрастта ми е подходяща?
Той се засмя, дълбок и заразителен мъжки смях. Никога досега не го бе чувала да се смее така, много рядко бе зървала дори усмивка на устните му. Смехът го преобрази, накара го да изглежда много по-млад и много по-достъпен.
Гейбриъл протегна ръце.
— Ела при мен, Сара.
Тя отиде при него без колебание, сгуши се в прегръдката му и притисна лице до гърдите му. Затвори очи и пое дълбоко дъх, вдишвайки аромата му. Устните му докосваха косите й, докато ръцете му нежно галеха гърба и раменете й. И тогава Гейбриъл измърмори някакво проклятие, вдигна я на ръце и я отнесе в спалнята.
Ръцете му, тези огромни ръце, които можеха много лесно да я разкъсат на две, трепереха, докато я полагаше на леглото и я събличаше. Но Сара не забеляза, тъй като самата тя тръпнеше от вълнение и очакване. Очите му горяха от желание и той бързо съблече дрехите си, отпусна се на леглото до нея и я взе в прегръдките си.
— Трябва да ми кажеш, ако искаш да спра — прегракнало изрече Гейбриъл. — Трябва да ми кажеш, ако ти причинявам болка или те плаша.
— Да ме плашиш?
— Чаках те от деня, в който наблюдавах как от малко момиченце с огромни широко отворени очи се превърна в красива млада жена — призна си той. — Исках те и чаках. Ако моята страст те плаши, трябва да ми кажеш.
Сара кимна, въпреки че не го разбираше напълно. Знаеше много малко за това, което ставаше между един мъж и жена, само това, което бе прочела в книгите. Там всичко завършваше с целомъдрена целувка и щастлив живот.
Но в целувките на Гейбриъл нямаше нищо целомъдрено. Те я изгаряха като опустошителен огън, стопяваха всякакъв самоконтрол, разпалваха малки пламъчета там, където устните му докосваха плътта й.
Тя се притисна към него, а ноктите й се забиха в гърба и раменете му. Сара бе изплашена от буйните чувства, които се надигнаха у нея, жадуваше за нещо, което изглеждаше съвсем близо.
Той й шепнеше на френски и италиански нежни думи на любов и вечно вричане, докато ръцете му я караха да се извива от желания.
Окуражена от милувките му, Сара плъзна ръце по тялото му, пръстите й го изследваха, отначало плахо, сетне по-уверено. Опознаваха гладката кожа и силните мускули, които се извиваха под любопитните й пръсти.
Сара усети как той потрепери от докосването й, чу тихото му стенание. От удоволствие или от болка, запита се младата жена. Но не можеше да престане да го докосва. Под дланите й тялото му бе горещо, дишането му — накъсано. Тя почувства, че ще се задуши от топлината му и пое дълбоко въздух.
За миг изпита страх, когато той сграбчи двете й ръце, вдигна ги над главата й и се надвеси над нея. Сара го гледаше с широко отворени очи, а сърцето й лудо биеше.