Морис изруга, сграбчи я за ръката и я накара да спре.
— Не искам повече да се виждаш с този мъж.
Сара издърпа ръката си.
— Моля?
— Чу ме.
— Ще се виждам с когото искам. А точно сега искам да видя Гейбриъл.
— Има нещо нередно у този човек — заяви младият мъж.
— Какво искаш да кажеш?
— Не съм сигурен, но когато погледнах в очите му, аз… аз не мога да го обясня, но мисля, че той е истински Сатана, Сара Джейн. Стой далеч от него.
— Сатана! За какво говориш? — възмутено възкликна Сара, но в съзнанието й изплуваха очите на Гейбриъл, греещи с кървавочервен пламък, докато се навеждаше над нея.
— Сара изслушай ме…
— Не! Аз обичам Гейбриъл и той ме обича. А сега ме остави!
Морис остана загледан след нея, докато тя изтича по коридора към изхода. Още не знаеше как, но трябваше да я спаси от най-лошата и страшна грешка в живота й.
ГЛАВА 14
Тя бе твърде възбудена, за да седи в кафенето, твърде щастлива, за да се храни, така че двамата се отправиха на дълга разходка под лунната светлина. Тя го бе хванала под ръка и се облягаше доверчиво на него.
Веднъж той се спря, за да я целуне по челото, но Сара обви ръце около врата му, прегърна го и без всякакъв свян се притисна към широките му гърди.
— Гейбриъл, аз… — прехапа долната си устна. Искаше й се да има смелостта и да му каже, че желае отново да я люби. Жадуваше за докосването му, но тъй като почти не познаваше мъжете, не беше сигурна дали и той изпитва същия непреодолим копнеж по нея.
— Какво има, cara?
— Аз… нищо.
Гейбриъл се взря в очите й и мигом разбра какво искаше тя. Безмълвно се обърна и я поведе към апартамента й.
Когато влязоха, затвори вратата и протегна ръце. Тя се хвърли в прегръдките му.
— Много ли е лошо, задето те искам толкова силно? — попита младата жена избягвайки погледа му.
— Не, cara mia.
— През целия ден не можах да мисля за нищо друго — засрамено си призна. — Когато тази сутрин си тръгна толкова внезапно, аз се страхувах, че съм направила нещо, което те е ядосало.
Той поклати глава, но болката в гласа й прободе сърцето му.
— Утре сутринта ще закусим ли заедно? — с треперещ глас попита Сара.
— Не мога.
— Защо?
— Без въпроси, Сара.
— Но…
— Вече ти казах — без въпроси…
— Тогава утре ще вечеряш ли с мен?
Той се поколеба за миг и очите му се засенчиха от съмнение.
— Аз съм много добра готвачка — настоя тя, надявайки се да го убеди.
— Сигурен съм, че си.
— Тогава ще дойдеш ли на вечеря?
— Ако желаеш.
Сара се втренчи в него, а сините й очи заискряха от щастие и любов.
— А сега ще ме целунеш ли?
Той се наведе и нежно докосна устните й. Както винаги докосването до нея го изпълни със светлина, отпъждайки зловещия мрак, в който бе живял толкова дълго.
Гейбриъл я отнесе в спалнята и я люби с изключителна нежност, казвайки й с всяка своя искрена целувка, с всяка милувка на ръцете си и с всяка дума, която нашепваше в ухото й, колко много я обожава.
Нейната любов го обгърна като було изпълни го с чистотата на сърцето й, с щедростта на духа й. Тя му предлагаше любовта си, без да иска нищо в замяна и той я сграбчи, вкопчвайки се в добротата й, повтаряйки си, че не може да е чудовище, не и след като Сара го обичаше толкова всеотдайно.
Държа я в прегръдките си, докато тя заспа, без да откъсва поглед от лицето й. Дългите й гъсти мигли хвърляха тъмни полумесеци върху нежните й страни. Устните й бяха пълни и розови, леко подпухнали от целувките му. Косите й се бяха разпилели по възглавницата и гърдите му подобно на слънчеви лъчи. Повдигна един лъскав кичур и го допря до лицето си, вдишвайки уханието му. Изпита безмерна наслада от докосването на копринената му мекота.
— Толкова красива и невинна — промърмори Гейбриъл. — Дали някога ще ми простиш това, което сторих?
Клепачите й трепнаха, тя отвори очи и го погледна. Устните й се извиха в усмивка, а очите й заискряха от любовта изпълваща сърцето й.
— За какво трябва да ти простя, Гейбриъл?
— Аз откраднах твоята невинност — прошепна той. — Взех това, което нямах право да взимам.
Сара протегна ръка и погали твърдата извивка на брадичката му.
— Ти не си я откраднал. Аз ти я дадох.
— Ах, cara, ти нямаш представа какво направи.
— Аз те направих щастлив — уверено заяви тя. — Можеш ли да го отречеш?
— Не.
— Не съжалявам за нищо — промълви Сара и притвори клепачи. — За нищо…
И за един кратък миг той също не съжаляваше.
Гейбриъл седеше до масата изумен от количеството храна, която тя бе приготвила — печено телешко, картофи, задушени в гъст сос, моркови, плуващи в масло, йоркширски пудинг. Едва ли очакваше двамата да го изядат!