При мисълта да преглътне дори хапка му прилошаваше, но той с нищо не се издаде. Сара седна срещу него и вдигна чашата си.
— За нас — каза.
— За нас — повтори Гейбриъл и докосна чашата си до нейната.
За да не я обиди, опита от всичко, което бе приготвила и обсипа с щедри похвали готварските й умения. Но при първия удобен момент се извини излезе навън и повърна всичко погълнато. Пое си дълбоко въздух, чакаше измъченият му стомах да се успокои. За същество, което бе свикнало да засища глада си с топла течност, ястията от месо и зеленчуци не бяха смилаеми.
Когато се почувства по-добре, той се върна в стаята. Сара го погледна любопитно, но за пръв път не го попита нищо.
Двамата говориха за театъра, за времето, което се бе задържало необичайно топло, за новата дубльорка на Сара. Тогава тя неуверено зададе въпроса, който я безпокоеше:
— А какво ще стане, ако забременея?
— Няма нужда да се тревожиш за това, cara. Аз не мога да имам деца.
Той забеляза противоречивите чувства, които се изписаха на лицето й — първоначално облекчение, после съчувствие и накрая съжаление.
— Искаш ли да имаш дете?
— Да, разбира се. Някой ден…
— Ще имаш.
— Но как… Искам да кажа… Не искам някой друг освен теб.
— Страхувам се, че скоро ще се умориш от мен, cara.
— Няма!
— Мисля, че точно така ще стане. След време моят начин на живот ще ти се стори като затвор и когато това се случи, аз ще бъда длъжен да те оставя да си идеш.
Тя се намръщи. Не го разбираше.
— Какво искаш да кажеш?
— Аз обичам да живея сам. Не понасям хора, шумни събирания. Обичам да вечерям сам — хвана ръката й. — Прости ми, Сара, не исках да те нараня. Тази вечер се наслаждавах на храната, която си приготвила за мен, но истината е, че предпочитам да вечерям сам. Животът ми представлява една утъпкана пътека и за мен е много трудно да го променя. Дори и за теб.
— Аз не те моля да променяш нищо — раздразнено заяви тя.
— Правиш го. Нима не разбираш?
— Не — младата жена се изправи и се обърна с гръб към него. — Мисля, че ти вече си се уморил от мен и се опитваш да намериш начин да се сбогуваш с мене, без да нараниш чувствата ми.
Извърна се и го погледна. Изглеждаше толкова млада и уязвима, че сърцето му се сви от мъка за нея. В очите й напираха сълзи и блестяха по миглите й.
— Това ли е? Толкова скоро ли се умори от мен?
Гейбриъл се изправи, приближи се до нея и взе ръцете й в своите.
— Не, cara, не съм се уморил от теб. Дори и хиляда години да прекараме заедно, никога няма да се уморя от теб. Повярвай ми — повдигна ръцете й към устните си и целуна пръстите й един по един. — Може би трябва да си тръгна…
— Не! — тя прехапа устни и той видя, че отчаяно се опитва да възвърне самообладанието си, да запази достойнството си. — Искам да кажа, че бих се радвала, ако останеш.
— Както искаш.
— Не желая да съм бреме за теб.
— Никога не би могла да бъдеш. Хайде, не плачи.
Сара послушно избърса сълзите си.
— Какво да направя, за да те накарам отново да се усмихнеш? — мило попита той. — Да ти купя ли красива рокля? Или някоя дрънкулка? А може би искаш да имаш собствена балетна трупа? Кажи ми, cara, какво би искала?
— Да ме обичаш.
— Аз те обичам, Сара — пламенно я увери Гейбриъл. — Обичам всичко у теб.
— Ще ми покажеш ли?
С безмълвен вик той я сграбчи в прегръдките си и я събори на пода. И там, върху яркия персийски килим пред камината, той я люби по такъв начин, че тя никога повече да не се усъмни в чувствата му.
Морис се бе притаил на отсрещната страна на улицата, където се намираше жилището на Сара. Ръцете му се свиваха и разпускаха, като си представеше жената, която обичаше, в прегръдките на своя благодетел, доброволно отдавайки на Гейбриъл това, което толкова непреклонно отказваше нему.
Младежът тихо изруга. Какво имаше у този мъж, което привличаше Сара? Наистина Гейбриъл бе красив по един особен малко мрачен начин. Освен това бе едновременно привидно учтив, надменен и зловещ.
Морис поклати глава. Не можеше да разбере защо Сара не забелязваше злото, което надничаше в сивите му очи, засенчени от спуснатата качулка на пелерината. Тя бе невинно създание с чисто сърце и душа. Със сигурност би трябвало да усеща опасността, която се излъчваше от този мъж.
Но дните минаваха и той осъзна, че тя е толкова влюбена в Гейбриъл, че той би могъл да бъде един от любимите слуги на Сатаната и за нея нямаше да има значение. Убеждението, че тя се намира в смъртна опасност, го подтикна да направи нещо, за да докаже на Сара, че Гейбриъл не е мъжът, за когото го мислеше.