— Не! О, Гейбриъл, без теб нищо не е същото. Моля те, никога повече не ме напускай!
— Няма — обеща той. — Ако си сигурна, че искаш да остана, аз ще остана.
— Сигурна съм.
— Ами Морис Делакроа?
Морис! Почувства се виновна. Беше обещала, че ще се омъжи за него през пролетта.
Гейбриъл се отдръпна, за да види лицето й.
— Какво има, cara?
— Аз…
Сякаш мрачна пелена се спусна върху Гейбриъл. Дали докато отсъстваше, тя се бе влюбила в другия мъж?
— Сара?
— Аз… аз мислех, че никога повече няма да те видя — изрече със запъване. — И аз… — преглътна с усилие. — Обещах на Морис, че ще омъжа за него.
— Разбирам.
— Но аз не искам Морис! Искам теб!
— Наистина ли?
— Да! Трябва да ми повярваш. Съгласих се да се омъжа за него, защото вече нямаше значение. Нима не разбираш?
— Той любил ли те е? — изговори думите спокойно, сякаш отговорът й не бе важен, но знаеше, че ще убие Делакроа с голи ръце, ако се бе осмелил да направи нещо повече, освен да я целуне за лека нощ.
— Разбира се, че не! — възмутено отвърна тя. Взря се напрегнато в лицето на Гейбриъл. — Вярваш ми, нали?
Той кимна и устните му се извиха в лека усмивка.
— Щях да знам, ако ме бе излъгала, cara.
Нежно я привлече отново в прегръдките си, опиянен от топлината на кожата й, от живота, който пулсираше в нея, от равномерното биене на сърцето й. Тя бе толкова млада, толкова жива.
— Гейбриъл? Ти не ми каза какво те накара да се върнеш този път.
Той въздъхна дълбоко. Сара заслужаваше да знае истината.
— Страхувам се, че заради мен си в опасност, cara.
— Аз ли? Как така?
— Това е дълга история. Ела, да седнем по-удобно.
Взе ръката й и я поведе към дивана. Седна и я настани до себе си. Огледа стаята, за да събере мислите си и забеляза, че мебелите са нови.
— Помниш ли историята, която ти разказах? За това как станах вампир?
Младата жена кимна.
— Жената, която ме превърна в това, което съм сега, дойде да ме види в Испания. Искаше отново да й стана любовник.
Сара се втренчи в него. В очите й се четеше ревност и болка при мисълта, че Гейбриъл гали друга жена.
— Ти никога не си ми казвал, че си бил неин любовник.
— Това бе много отдавна. Мислех, че тя е най-красивата жена, която някога съм виждал.
— О! И ти… вие двамата…
— Не, cara — тихо промълви Гейбриъл. — Не сме направили нищо. Но когато й отказах, тя се разгневи и заплаши, че ще ме унищожи — замълча за миг. — Заплаши, че ще посегне и на теб.
— На мен? Но защо?
— Тя също е ревнива, cara.
Сара се намръщи.
— Как е узнала за мен?
Гейбриъл сви рамене.
— Не знам. Може би те е следила.
— И те заплаши, че ще ме убие?
— Не точно това.
Сара застина неподвижно. Внезапно я обзе смразяващ студ.
— А какво точно?
— Заплаши, че ще те направи една от нас.
— Не! — имаше толкова ужас и отвращение в очите й.
— Точно заради това се върнах, Сара. За да те защитя, ако мога.
— Ако можеш?
Гейбриъл кимна.
— Тя е много стар и силен вампир. Не съм сигурен, че мога да й се противопоставя.
Сара се втренчи в него. Никога досега не се бе чувствала толкова изплашена. Щом Гейбриъл, който притежаваше такава необикновена сила, не бе сигурен, че ще може да я защити, то какъв шанс имаше тя?
Вампир. Обичаше Гейбриъл с цялото си сърце и душа, но бе сигурна, че би предпочела да умре, отколкото да се превърне в това, което бе той, едно същество, откъснато завинаги от човешкия род и от Бога. Не искаше да живее с кръвта на другите, да прекарва безкрайни дни в тъмнина. Искаше да има дом, съпруг, деца…
Конвулсивно започна да трепери, а Гейбриъл я привлече в обятията си и я притисна силно към гърдите си. Въпреки че не го правеше съзнателно, той можеше да чете мислите на Сара и мълчаливо се прокле, че не бе изпълнил желанието на Нина. Не биваше да забравя колко зла и отмъстителна е тя. Трябваше да направи всичко, да обещае всичко, но да не предизвиква гнева й. Може би още не бе твърде късно…
— Не!
Сепнат, той погледна към Сара и видя, че тя се взира в него с разширени сини очи изпълнени с ревност.
— Изобщо не си помисляй да отидеш при тази… тази жена.
— Така може би ще е най-добре, cara.
— Не.
— Сара, тя притежава силата да хипнотизира другите и да ги заставя да изпълняват желанията й. Когато унищожи мен, ти ще останеш сама и беззащитна.
— Не ме интересува. Няма да ти позволя да отидеш при нея.
Гейбриъл повдигна черните си вежди.
— Няма да ми позволиш?
Сара поклати глава.
— Сега ти си мой. Няма да те деля с нея или с която и да е друга жена.