— Ах, моя сладка Сара, каква тигрица си ти!
— Обичам те, Гейбриъл.
— Сара…
— Знам — прекъсна го тя. — Знам — хвана го за ръката и го поведе към спалнята. Когато влязоха, затвори вратата.
— Сигурна ли си, cara?
Тя впи поглед в очите му, припомняйки си нощите, когато идваше при нея в сиропиталището, нощта, през която я заведе в операта. Той спаси живота й, превърна мечтата й да стане балерина в реалност. Някога го мислеше за ангел; сега знаеше, че не е ангел, а мъж, прокълнат да прекара живота си в мрак, едно същество на нощта.
Мъжът, когото обичаше.
— Сигурна съм, Гейбриъл — прошепна.
— Наистина ли?
Той я обърна така, че тя да застане с лице към огледалото в ъгъла, застана до нея и обви ръка около кръста й.
Двамата стояха един до друг, ала само нейното отражение се виждаше отсреща.
— Аз съм вампир, Сара Джейн. Мога да споделя само половината от живота ти. Не мога да ти дам деца. Никога няма да остарея. Можеш ли да живееш с това?
Тя погледна към Гейбриъл изправен до нея и след това отново се втренчи в огледалото. Можеше да го чува, да го докосва, но въпреки това той нямаше отражение.
— Сара?
— Все още ли се опитваш да се отървеш от мен, Гейбриъл? — протегна ръка и го помилва по лицето, но в огледалото докосна единствено въздуха. — Не знаеш ли, че това е невъзможно?
— Просто искам да си сигурна.
Тя въздъхна, привлече го в прегръдките си и впи устни в неговите. Езикът й се плъзна в устата му, а гърдите й се потъркаха о неговите.
— Сигурна съм, ангел мой — прошепна и пръстите й се спуснаха надолу по раменете и гърдите му. — Много сигурна.
От гърлото му се изтръгна вик, той я вдигна на ръце и я отнесе в леглото. Нетърпението го изгаряше и Гейбриъл припряно свали дрехите й. Тялото му затрепери от копнеж, когато меките й чувствени извивки се разкриха пред очите му. Колко беше красива! И го желаеше! Това бе невероятно!
Когато започна да се съблича, тя спря ръката му и сама се зае да свали дрехите му. Ръцете й нежно се плъзгаха по гладката му кожа, докато сваляше ризата.
Гейбриъл простена под ласките й. Не можеше да чака повече. Притисна я към леглото и покри тялото й със своето. Името й се изтръгна като нежна въздишка от устните му, когато телата им се сляха в едно.
Тя се бе вкопчила в него, мълвейки името му, докато страстта им се разгаряше все по-ярка и пламенна, по-гореща от слънчевите лъчи.
Тя бе светлината, от която се нуждаеше, мека и топла, докосването й излъчваше празнотата на вечността, прогонваше самотата от сърцето му.
Гейбриъл почувства как тя потрепери под него, чу я да вика името му. Миг по-късно той отметна глава и тялото му се разтърси в екстаз.
Двамата останаха така, вкопчени един в друг, а лицето му бе притиснато във врата й. Тъй като се страхуваше да не я притиска твърде много, Гейбриъл се претърколи от нея, но не я освободи от прегръдките си. След няколко часа щеше да се съмне. Но сега, макар и за кратко, тя бе негова, можеше да я прегръща, да я гали и да я люби.
С наближаването на зората Гейбриъл се размърда и движенията му събудиха Сара. Тя се надигна, облегна се на лакът и го загледа, докато се обличаше.
— Къде отиваш?
Той неопределено махна с ръка.
— Трябва да си намеря ново убежище.
— Остани.
— Не.
— Защо не?
Защо не, наистина? Тя знаеше какво представлява; не беше необходимо да се крие от нея.
— Можеш да почиваш тук, както го направи и преди.
— Искам да ми обещаеш, че няма да влезеш в стаята, докато не настъпи вечерта.
Сара седна в леглото. Гейбриъл си помисли колко е красива в този миг със златистия водопад от копринено меки коси, с устни леко подпухнали от целувките му.
— Защо? Не ми ли вярваш?
Нетрепващият му поглед срещна нейния.
— Вярвам ти с цялото си същество, cara, но не искам да ме виждаш, когато спя.
Тя наклони глава и го изгледа любопитно, чудейки се какво още крие от нея.
— Моля те, cara.
— Добре — младата жена залюля краката си от ръба на леглото и скочи на пода. Бързо събра дрехите, от които щеше да се нуждае през деня.
— Сара, бъди много внимателна днес. Нина може да е в Париж. Нищо чудно да е повикала помощ. Дръж вратите и прозорците си заключени. Не отваряй вратата на непознати.
— Този следобед имам репетиция.
— Морис ще дойде ли да те вземе?
Страните й пламнаха.
— Да.
— Добре. Стой близо до него. Нека след това да те изпрати до тук.
— Доста необичайна молба за един любим — подразни го Сара.
— Не искам да си сама.
— Ами ти? Ако тя изпрати някого за теб?
— Аз не съм напълно безпомощен през деня, Сара — уверено отвърна той, надявайки се да я успокои. Донякъде не я бе излъгал.