Тя прехапа долната си устна и нерешително го погледна.
— Може би трябва да остана у дома.
Гейбриъл стисна ръцете си в юмруци. За последен път се прокле, че не се бе съгласил да прекара една нощ с Нина, да й даде удоволствието, което тя желаеше. Но заради глупавата му гордост, заради отвращението, което изпита само при мисълта отново да бъде играчка в ръцете на Нина, макар и само за една нощ, сега неговата сладка Сара бе в опасност.
— Гейбриъл?
— Мисля, че всичко ще бъде наред, cara. След репетицията искам да купиш няколко връзки чесън и да ги закачиш на вратите и прозорците. Имаш ли кръст? Добре, сложи си го, когато излезеш навън.
— Ти ме плашиш.
— Знам, но трябва да си подготвена.
Привлече я в обятията си, проклинайки се, че не може да прекара деня с нея. За миг си помисли дали да не я отведе от Париж, но където и да отидеха, Нина щеше да ги открие. Тя усещаше присъствието му, така както и той усещаше нейното.
— Обичам те, Сара Джейн. Бъди внимателна.
Слънцето бе изгряло. Усещаше как силите постепенно го напускат и приседна ръба на леглото, докато сънливостта бавно започна да го обзема.
— Сара, покрий прозореца.
— Какво? О! — тя се изскубна от ръцете му и бързо закачи една тежка покривка пред прозореца, за да попречи и на най-слабата светлина да проникне през завесите. — Така по-добре ли е?
— Чудесно. Ела, седни до мен.
Тя се подчини с радост, а ръката й обгърна кръста му.
— На какво прилича сънят ти през деня?
— Прилича на смъртта, cara. Когато ми се случи за пръв път, бях много изплашен. Научих се да приемам тъмнината, кръвта, но всеки път, когато слънцето изгрява, се чувствам така, сякаш отново умирам.
Тя го прегърна по-силно. Не знаеше какво да му каже…
— Постепенно станах по-силен и открих, че мога да стоя буден за кратко време, когато слънцето изгрее и да се събуждам преди да залезе, ако стоя далеч от светлината.
— Сънуваш ли, когато спиш?
— Не. И все пак понякога знам какво правиш и къде си. Когато избухна пожар в сиропиталището, разбрах, че страдаш, но нищо не можех да направя — погледна я в очите й, припомняйки си колко безпомощен се бе чувствал тогава. — Това бе ужасно, да знам, че се нуждаеш от мен и да не мога да ти помогна.
— Но ти ми помогна — напомни му тя. — Ако не беше ти, аз все още щях да бъда прикована към онзи стол.
— А сега заради мен животът ти е в опасност.
— Не ме интересува! Не бих изтъргувала и минута от времето, което бихме могли да имаме заедно. Нито минута! А може би тя няма да дойде да ни търси. Може би просто е искала да те накара да изпълниш желанието й.
— Може би — рече Гейбриъл. А може би слънцето няма да грее и дъждът няма да завали.
Подържа я още миг и след това я пусна.
— Обещанието ти, cara — каза той. — Не забравяй за обещанието си.
Не искаше тя да го вижда, когато изпадне в мъртвешки сън.
— Няма да забравя — целуна го още веднъж, сетне излезе от стаята и тихо затвори вратата зад себе си.
ГЛАВА 21
Тя бе прекалено нервна, за да стои на едно място. Изгаряше от любопитство защо Гейбриъл толкова упорито настоява да не влиза в стаята, докато спи.
Крачеше из апартамента, оправяше тук-там някоя дреболия и чакаше Морис. Мислите й се въртяха подобно на пъстър калейдоскоп. Гейбриъл бе вампир. Морис искаше да се ожени за нея. През лятото трупата заминаваше за Лондон. Нина искаше смъртта й…
Мисълта я накара да потрепери. Как би могла да се бори срещу вампир?
Опипа малкия сребърен кръст на шията си. Трудно й бе да си представи, че нещо толкова малко като това кръстче или глава чесън ще има силата да прогони един вампир. Но си припомни, че Гейбриъл не можа да излезе от къщата в покрайнините, докато тя не прекъсна кръга от чесън и светена вода.
Вампир… Беше го виждала, обзет от глада, както и нечестивия пламък в очите му, бе виждала острите и дълги зъби и все още й се струваше немислимо, че подобни неща съществуват.
И все пак нейната кръв го бе съживила.
Неговата кръв я бе направила пълноценен човек.
Той й каза, че никога няма да я превърне в това, което е той, но въпреки това я глождеше съмнение. Ами ако жаждата за кръв вземеше връх? Ако променеше решението си и пожелаеше да има до себе си една жена вампир, която да му прави компания през вековете?
Опита се да си представи как пие кръвта на другите, за да оцелее и стомахът й се сви. Опита се да си представи какво би било да живее вечно в мрак, вече никога да не види слънцето, никога да не излезе на разходка в дъждовна утрин или да лежи на тревата и да наблюдава как облаците плуват по застиналото лятно небе. Никога да не роди дете.