Държа Сара в обятията си, заслушан в равномерните удари на сърцето й, докато сенките се удължиха, а силата му бавно нарастваше със залеза на слънцето.
— Ще дойдеш ли в театъра тази вечер? — попита Сара.
— Ще бъда там — усмихна й се той, — но само при едно условие: ако почистиш вратата.
Младата жена меко се засмя, свали връзката чесън от вратата и изми светената вода от пода.
— Морис ще дойде ли да те вземе? — попита Гейбриъл, докато й помагаше да си сложи наметката.
— Да, но аз предпочитам да отида с теб.
Гейбриъл поклати глава.
— Не, върви с Морис. Аз ще ви последвам.
— Защо? — Сара пое дълбоко дъх. — Нали не мислиш, че Нина е вече тук?
— Не знам, но възнамерявам да я изненадам, ако мога — Гейбриъл наклони глава и тихо изръмжа: — Морис е тук.
Миг по-късно на вратата се почука.
— Ей сега идвам! — извика Сара.
— Нека Морис те изпрати на връщане.
— Добре — тя се повдигна на пръсти, докосна с устни неговите, отвори вратата и прекрачи прага.
Морис се втренчи в нея със смръщени вежди.
— На какво мирише? — попита той. — На чесън ли?
— Да — бързо отвърна тя. — Ще вървим ли?
Хвана приятеля си под ръка и го поведе по стълбите. Навън вече се бе стъмнило и сърцето й ускорено заби, когато двамата се качиха в каретата. Дали Нина не бе наблизо?
Морис се настани на седалката до нея и взе ръката й.
— Как се чувстваш?
— Чудесно. Защо питаш?
Младият мъж отново се намръщи.
— Днес напусна репетицията, защото не се чувстваше добре. Просто се чудех… какво не е наред, Сара?
— Няма нищо.
— Не ме лъжи, Сара Джейн. Досега никога не си пропускала репетиция, дори и когато си бе навехнала китката. Какво става?
— Нищо. Просто съм уморена. Не мога ли и аз веднъж да бъда уморена? Всеки ден работя много усилено.
— Сара Джейн, знам, че нещо те тревожи — стисна леко ръката й. — Ние сме сгодени и ще се оженим — тихо продължи. — Надявах се, че ще споделяш тревогите си с мен.
Тя погледна преплетените им ръце. Трябва да му каже сега, да му обясни, че Гейбриъл се е завърнал и годежът им се отменя.
— Сара Джейн?
— Всичко е наред.
Морис въздъхна, пусна ръката й и се облегна назад.
— Както желаеш.
Сара изпита облекчение, когато няколко минути по-късно пристигнаха в театъра.
Залата бе препълнена. Въпреки това тя веднага зърна Гейбриъл. Погледът й бе привлечен към него, тъй като той се отличаваше дори сред морето от лица. Почувства гордостта и желанието, които изпитваше към нея и докато се движеше по сцената, забрави за всичко и за всички. Тази вечер танцува за Гейбриъл, само за него.
Морис наблюдаваше лицето на Сара, докато танцуваше. Кожата й сякаш излъчваше светлина; очите й сияеха. А танцът й… тя никога не се бе движила така, нежното й слабо тяло плуваше, носеше се грациозно по сцената, всяка извивка излъчваше чувственост, мамеше и съблазняваше.
От мястото си на балкона Гейбриъл също наблюдаваше изпълнението й. Тя танцуваше за него изкушаваше го. Видя блясъка в очите й, когато погледна към него, разпозна желанието и обещанието за наближаващата нощ.
По време на антракта излезе от театъра и обиколи съседните улици, но не усети присъствието на Нина или на друг безсмъртен.
Отиде в конюшнята, където бе оставил Некромант. Поговори нежно на жребеца и погали лъскавия му гръб. Искаше да се увери, че се грижат добре за него.
След това се отби в магазин, купи си дрехи, остави ги в апартамента на Сара и се върна в театъра.
Когато представлението свърши, ръкопляска шумно като всички измъкна се от театъра и се притаи в сенките. Всичките му сетива бяха нащрек, готови да уловят и най-малкия знак за присъствието на Нина, но не усети никаква заплаха.
Скрит в сенките изчака да се увери, че Морис ще придружи Сара до дома й.
Пътуването до апартамента мина в неловка тишина. Морис седеше срещу Сара с непроницаемо изражение на лицето.
Тя бе свела очи, но усещаше напрегнатия поглед на Морис. На няколко пъти понечи да заговори, да му каже, че годежът им е бил грешка и че всичко вече е свършило, но не можа да събере смелост да изрече думите, да сподели това, което тежеше на сърцето й.
Когато пристигнаха, той сковано й пожела лека нощ.