Но трябваше да й даде възможност да обмисли добре решението си, да осъзнае какъв живот ще има, ако избере да остане с него.
— Ти си млада жена, Сара. Целият ти живот е пред теб. Помисли за това, от което искаш да се откажеш. Ако решиш да останеш с мен, никога няма да водиш нормален живот.
Плъзна пръсти по лицето й, наслаждавайки се на топлината на кожата й. Отново, както много пъти досега изпита страстното желание отново да е смъртен мъж, да може да живее с нея и да я обича така както копнееше да го направи.
Взря се в очите й.
— Ако веднъж бъдеш изцяло моя, аз няма да ти позволя да си отидеш.
Собственическият му поглед и силата на гласа му я стъписаха за миг. Той я предупреждаваше, че ако реши да остане с него, нейното решение, взето веднъж, щеше да бъде безвъзвратно.
Гейбриъл видя разбирането в очите й, че той не е обикновен мъж и ако направи грешка, не би могла да си отиде от него.
— По-късно ще поговорим пак за това — каза той.
Сара кимна. Протегна се за пеньоара си, стана от леглото и започна да събира дрехите, които щяха да й трябват през деня.
— До довечера — промълви тя и го целуна по бузата.
— До довечера.
За Сара дните се точеха мъчително бавно. Нямаше с какво да запълва времето, защото не смееше да излиза сама навън. След закуска измиваше чиниите и приборите и започваше да кръстосва из апартамента, докато най-после сядаше на дивана с книга в ръка. Ала не можеше да се съсредоточи. В главата й постоянно звучаха думите на Гейбриъл: „Ако веднъж бъдеш изцяло моя, аз няма да ти позволя да си отидеш.“
Нима не искаше точно това — да бъде негова завинаги?
Седеше с часове, преживявайки отново и отново всеки миг, който бяха прекарали заедно, преценявайки любовта си към него, нуждата си от него, сравнявайки ги с желанието да продължи да танцува, да има дом и семейство.
„Ако решиш да останеш с мен, никога няма да водиш нормален живот.“ Но искаше ли нормален живот, щом не можеше да го сподели с Гейбриъл?
Как би могла да живее с него, след като знаеше какво бе принуден да прави, за да оцелее? А как щеше да живее без него?
Как щеше да се чувства, когато започне да остарява, а той си остане вечно млад? Дали тогава ще го намрази? Дали той ще се отвърне от нея, защото вече не е млада и красива?
Би могла да стане като него…
Погледна към вратата на спалнята и след дълго колебание направи това, което отдавна копнееше да стори и което бе обещала да не прави.
Стиснала кръста в едната си ръка, младата жена отвори вратата на спалнята и надникна вътре.
Гейбриъл бе облечен и лежеше върху пелерината си, ръцете му бяха скръстени на гърдите, а очите затворени. Кожата му изглеждаше по-бледа от обикновено. Тя се взря в него, но той изглежда, не дишаше. — „Той наистина прилича на труп изложен за поклонение“, ужасено си помисли тя.
„Аз не съм жив“ — бе казал той и за пръв път Сара му повярва.
Някакъв звук зад гърба й я сепна и тя рязко се обърна. Морис бе застанал на прага.
— Какво правиш тук? — прошепна тя.
Младият мъж погледна към Гейбриъл и поклати глава.
— Знаех си — промърмори. — Знаех, че той се е върнал. Нямаше друго обяснение за поведението ти през последните дни.
Сара пристъпи към него, но Морис не помръдна.
— Сега вярваш ли ми? — попита той и кимна в посока на Гейбриъл. — Той е вампир, Сара Джейн. Трябва да бъде унищожен.
— Не!
Тя се опита да затвори вратата, но Морис я сграбчи за ръката и насила я завлече в някогашната стая на прислужницата й. Бутна Сара вътре и превъртя ключа от външната страна.
— Морис! — Заудря с юмруци по вратата. — Морис, пусни ме!
— Не, Сара Джейн. Той трябва да бъде унищожен сега, когато е безпомощен!
— Морис! — изкрещя младата жена. — Недей!
Без да обръща внимание на виковете й, той излезе навън и взе торбата, която бе оставил на стълбите.
Върна се в къщата, отвори торбата и се втренчи в съдържанието й. В едната си ръка стискаше кръст, а устните му мълвяха гореща молба към Бога да му даде сили да извърши това, което трябва. Въздъхна тежко извади дървения кол и чука от торбата и отиде в стаята на Сара.
Гейбриъл лежеше както преди.
Неподвижно.
Безсмъртен.
Страх се надигна в гърдите на Морис, докато се взираше в мъжа на леглото. Не, това не бе човек, напомни си той, а чудовище, дяволско изчадие, което се хранеше с кръвта на другите, демон, който трябва да бъде унищожен преди да е превърнал Сара Джейн в подобие на себе си.
Мисълта за Сара му вдъхна смелостта, от която се нуждаеше и той вдигна дървения кол. Чуваше тропането на Сара по вратата и виковете й да спре, но не им обърна внимание. Нагласи острия връх върху мястото, където бе сърцето на Гейбриъл.