Затаи дъх и вдигна чука, отвратен от това, което се готвеше да стори.
Тъкмо замахваше с чука, когато ръката на Гейбриъл се стегна около неговата.
Чукът падна на пода. Морис се втренчи ужасено в лицето на смъртта. Очите на Гейбриъл горяха с нечестив пламък; устните му бяха разтеглени в зловеща гримаса, оголвайки острите бели зъби.
Със свободната си ръка Гейбриъл откъсна кръста, висящ на гърдите на Морис. Среброто изгори дланта му, преди да го захвърли в другия край на стаята.
— Смяташе, че ще ме убиеш много лесно, нали? — попита той и дървеният кол последва кръста.
Морис не можеше да отговори. По челото му изби студена пот, а по гърба му потекоха лепкави ручейчета, докато се взираше в чудовището на леглото.
Гласът на Сара, умоляващ и отчаян изпълни тишината.
— Какво си направил с нея? — гласът на Гейбриъл бе нисък измамно мек и опасен.
Младежът отвори уста, но не бе в състояние да произнесе и дума. Заклати енергично глава, тялото му трепереше. Сви се, когато Гейбриъл стисна по-силно ръката му.
— Глупак! — процеди вампирът. — Наистина ли мислеше, че жалък смъртен като теб ще може да ме унищожи? Аз съм оцелял повече от триста и петдесет години, нещастнико.
— Но… — едва успя да отрони Морис и устните му отново се сковаха.
— Мислеше, че ще бъда безпомощен — продължи Гейбриъл. — Не бива толкова безрезервно да вярваш във всички онези глупави истории за вампири. Само много младите са напълно безпомощни през деня. — Зловеща усмивка изкриви устните му. — Както си ти в момента.
— Моля те…
Гейбриъл повдигна вежди.
— Значи не искаш да умреш?
— Не.
— Нито пък аз.
Морис облиза пресъхналите си устни. Гейбриъл си играеше с него като котка с мишка, преди да я убие. Опита се да извърне поглед от тези ужасни кървавочервени очи, но не можа да помръдне.
Със свободната си ръка Гейбриъл го привлече към себе си и обви пръсти около гърлото му. Усети кръвта, която пулсираше във вените на нещастника, подуши миризмата на страха излъчваща се от всяка негова пора. Гейбриъл не се бе хранил от няколко дни…
— Мислил ли си някога, че можеш да послужиш за вечеря? — с измамно кротък глас попита той.
Морис поклати глава, а стомахът му болезнено се сви при мисълта как вампирът изсмуква кръвта му. Гейбриъл тихо се засмя.
— Някога минавала ли ти е мисълта да станеш вампир? Мога да го уредя, ако искаш.
— Не!
— Внимавай, жалки човече — предупреди го. — Не си в положение да ме обиждаш.
Морис го изгледа предизвикателно.
— Хайде, убий ме, копеле проклето! Но го направи по-бързо и да приключваме с всичко това!
Гейбриъл го изгледа за миг. Неочакваният изблик на смелост у Делакроа го развесели.
— Няма да те убия — рече и разхлаби хватката си.
Ужас засенчи очите на младежа.
— Нали няма да ме превърнеш в това, което си ти? — поклати глава. — Предпочитам да умра.
— Чуй ме, Делакроа изслушай ме много внимателно. Животът на Сара е в опасност — видя обвинението в очите на Морис. — Не от мен, а от друг вампир. Много стар и много отмъстителен.
— Не разбирам.
— Не е нужно да разбираш. Достатъчно е да ти кажа, че аз се страхувам от нея…
— Нея?
Гейбриъл кимна.
— И ти се страхуваш от нея? — смаяно попита Морис. Не можеше да повярва, че Гейбриъл се страхува от някого, било то жив или мъртъв.
— Жените са винаги много по-опасни и смъртоносни. Нина ми е много сърдита и възнамерява да ме накаже, като нарани Сара. През деня не мога да защитавам Сара от нея.
— Какво мога да направя аз срещу един вампир?
— Нина не е опасна през деня. Но тя е прочута със способността си да хипнотизира другите и да ги кара да изпълняват желанията й. И ето тук, приятелю, ти излизаш на сцената. Ще те оставя да живееш, за да защитаваш Сара през деня.
— Разбирам — с усилие преглътна Морис. — А когато опасността за Сара отмине, какво ще стане? Ще ме убиеш ли заради това, което днес се опитах да направя?
— Само ако отново се опиташ.
— Ами Сара?
— Какво за нея?
— Ти няма да…
— Да я превърна в това, което съм аз? Не, никога няма да го направя — Гейбриъл въздъхна и пусна жертвата си. — А сега се махай. И вземи кръста със себе си. Може да ти потрябва.
Морис кимна, вдигна кръста от пода и излезе от стаята. Затвори вратата, свлече се на пода и стисна кръста в ръце. Никога досега не е бил толкова изплашен. Толкова близо до смъртта. Или до нещо още по-ужасно.
Постепенно осъзна, че Сара продължава да вика. Изправи се несигурно, отиде до стаята на Бабет и отключи вратата.
Младата жена се втренчи в него.
— Направи ли нещо?