Поколеба се, но отвори вратата на спалнята и надникна вътре. Гейбриъл лежеше неподвижен като смъртта.
Морис захлопна вратата и отиде в празния коридор. Входната врата бе затворена и заключена отвътре.
Къде бе тя? От гърдите му се изтръгна отчаян вик, той се отпусна на дивана и обхвана главата си с ръце. Къде бе тя?
И какво ще направи Гейбриъл, когато се събуди и разбере, че си е отишла?
Той се събуди час преди мръкване. Остана да лежи, все още слаб, но мислите му потърсиха Сара. Мигом разбра, че я няма.
— Морис! — викът бе яростен изпълнен с животински страх.
Той отекна в стените, разтърси стъклата на прозорците и изпълни цялото същество на Морис с чувство на трагична обреченост.
С треперещи крака, които едва го държаха, младият мъж се запъти към спалнята, пое дълбок дъх и отвори вратата.
Гейбриъл се бе надигнал, подпрял гръб на таблата на леглото.
— Къде е тя?
Младият мъж поклати глава.
— Не знам.
— Дяволите да те вземат! Нали ти казах да се грижиш за нея и да я следиш неотлъчно вместо мен.
— Аз… тя беше в кухнята, готвеше… Аз… аз съм заспал. Когато се събудих, нея я нямаше.
Гейбриъл го изгледа свирепо. Бяха минали няколко дни, откакто се бе хранил за последен път; жаждата му за кръв бе силна и нарастваше с всяка минута.
— Ела тук.
Морис уплашено отстъпи назад.
— Не.
— Никак няма да ти хареса това, което ще се случи, ако се наложи да повтарям.
С натежали като каменни блокове крака, младежът приближи до леглото. Опита се да не гледа към Гейбриъл, но погледът на вампира го пронизваше — изгарящ и пламнал от нечестив глад.
Гейбриъл бавно пусна крака от ръба на леглото, без да отмества поглед от Делакроа.
— Седни тук, до мен.
Морис не искаше да се подчини, но сякаш нямаше собствена воля. Също като кукла на конци той седна до вампира. Сърцето му биеше толкова бързо и силно, че се зачуди дали след миг няма да умре. И тогава видя жаждата за кръв, горяща в очите на Гейбриъл и от устните му се изтръгна кратък истеричен смях. Разбира се, че щеше да умре!
„Мислил ли си някога, че можеш да послужиш за вечеря?“
Повдигна му се при спомена за въпроса на Гейбриъл.
— Смяташ да ме убиеш ли? — в гласа на Морис нямаше страх, а само спокойствие и примирение с неизбежното.
— Не, но имам нужда от кръвта ти, Делакроа. Не съм се хранил от няколко дни и нямам време да обикалям из улиците, за да си намеря някой друг.
— Аз ще стана ли… — Морис преглътна с усилие. Мисълта да се превърне във вампир бе много по-страшна и от самата смърт.
— Не.
Младият мъж трепна, когато ръцете на Гейбриъл го хванаха за раменете и сякаш го приковаха на мястото му. Очите на вампира като че ли прогаряха пътека в душата му. Неизпитван досега страх се надигна в него. И тогава го усети, остро убождане в гърлото и усещането, че кръвта изтича от вените му. Звукът от гълтането на Гейбриъл. Повдигна му се и той разбра, че ще повърне.
Когато вампирът го пусна, той се свлече на пода, усещаше тялото си необикновено леко и изпразнено. Сви се и започна да повръща, докато Гейбриъл се движеше из стаята.
Морис избърса устните си с ръкав и вдигна глава. Гейбриъл стоеше до вратата и слагаше пелерината си. Тежкият черен плат се завъртя около него, карайки го да изглежда още по-страшен.
— Моли се да я намеря преди да е станало твърде късно, Делакроа — със смразяващ кръвта глас, заяви Гейбриъл. — Никъде няма да можеш да се скриеш, ако тя е мъртва.
Като се подпираше на леглото, младежът се изправи на крака. Зърна отражението си в огледалото. Кожата му бе придобила сивкав оттенък. Студени тръпки преминаха по гърба му, когато видя, че Гейбриъл няма отражение в огледалото.
Значи, каза си той историите за вампирите бяха верни. Те нямаха отражение, нито сянка. Прокара ръка през косата си и пое дълбоко дъх, за да се успокои.
— Ще дойда с теб.
Гейбриъл презрително изсумтя.
— Та ти едва се държиш на краката си.
— Ще дойда с теб.
„Този мъж не е лишен от смелост“ — с неохотно уважение си помисли Гейбриъл и това го накара да се извини за пръв път през дългото си съществуване.
— Прости ми — с дрезгав глас изрече. — Нямаше да взема от теб, ако не се налагаше.
— Губим ценно време — отвърна Морис.
Лека усмивка затрептя на устните на Гейбриъл, когато се запъти към кухненската врата. В друго време и на друго място може би двамата с Морис щяха да бъдат приятели.
Вампирът се спря отвън, а сетивата му изследваха въздуха. Улови уханието на Сара и макар и слабо, не бе никак трудно да го следва, подобно на запалена свещ в мрака.
Сара се сви в ъгъла, скована от страх, докато съществото, което я доведе в това място, крачеше напред-назад подобно на животно в клетка.