Annotation
Зимата на 1916 година. В Петроград вали сняг, страната е на ръба на революцията. Пред института за благородни девици "Смолни" една английска гувернантка чака своята млада възпитаничка. Но царската тайна полиция също е там… Красива и умна, Сашенка Цейтлина е само на шестнайсет. Докато майка и се забавлява с Распутин и своите разпуснати приятели, тя се отдава на революцията. Двайсет години по-късно Сашенка вече има властен мъж и две деца. Хората около нея изчезват, въпреки че нейното семейство, изглежда, е в безопасност. Но тя ще се впусне в забранена любовна афера с фатални последствия. Историята на Сашенка остава скрита в продължение на половин век, докато една млада историчка не навлиза в дебрите на личния архив на Сталин, където открива сърцераздирателна история за страст и предателство, жестокост и неподозиран героизъм…
"В традицията на "Доктор Живаго". Мащабен епос, описващ събития от последните дни на царска Русия до днешната ера на олигарсите."
Таймс
Саймън Монтефиоре — Сашенка
Първа част
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
32
33
34
35
36
37
38
39
Втора част
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
32
33
34
35
36
37
38
39
40
41
42
43
44
45
46
47
48
49
Трета част
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
Благодарности
Списък на персонажите
Информация за текста
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
Саймън Монтефиоре — Сашенка
Първа част
Петроград, 1916 г.
Московски университет
Вестник на хуманитарните факултети
12 март 1994 г.
Обяви за работа
ТЪРСИМ!
Търсим млад историк с опит в изследването на руските архиви.
Проект — семейна история, издирване на изгубени хора и т. н.
Шест месеца. Изисква се абсолютна дискретност.
Заплащане: в щатски долари плюс разходите.
Валиден паспорт/лични документи за пътуване.
Могат да кандидатстват само дипломирани студенти
с високи оценки.
Кандидатът постъпва незабавно.
За контакти: академик Борис Беляков, ръководител на катедра по нова и най-нова история към хуманитарните факултети на Московския държавен университет.
1
Едва беше настъпил часът за следобедния чай, а слънцето вече беше залязло, когато трима царски жандарми застанаха на портала на института за благородни девици „Смолни“. Най-добрият девически пансион в Петроград в края на срока не беше подходящо място за полицаи, но те чакаха там — не можеха да бъдат сбъркани в своите елегантни тъмносини мундири с бели кантове, лъскави кортици и астраганени калпаци с полумесеци. Единият нетърпеливо щракаше с пръсти, другият отваряше и затваряше кожения кобур на своя маузер, а третият стоеше неподвижно, разкрачил широко крака и втъкнал палци в колана. Зад тях се точеше върволица от превозни средства — шейни, теглени от коне, с изрисувани в златисто и вишнево семейни гербове и няколко лъскави лимузини. Бавният, падащ полегато сняг се виждаше само под мигащата светлина на уличните лампи и кехлибарените фенери на преминаващите коли.
Беше третата година от Първата световна война, която изглеждаше най-мрачната и дългата. През черните порти, в дъното на павираната алея в ранния сумрак се извисяваха белите разкошни колони на института, наподобяващ океански лайнер в мъгла. Дори този пансион, пълен с дъщери на аристократи и натрупали състояния от войната богаташи, чийто патрон беше самата императрица, вече не можеше да изхранва своите възпитанички и да отоплява спалните им помещения. Срокът завършваше преждевременно. Недоимъкът беше застигнал дори богатите. Малцина можеха да си позволят да си купят бензин, за да карат кола, и каретите и шейните отново идваха на мода.
Зимната тъмнина във военновременния град изглеждаше особено лепкава и гъста. Пухкавият сняг заглушаваше шума от конете и моторите, но пронизващият студ изостряше миризмите на бензин, конски фъшкии, алкохол в дъха на дремещите кочияши, парлив одеколон и тежък мирис на тютюн, който пушеха шофьорите в жълти униформи с червени кантове, уханията на парфюмите на минаващите жени.