Когато посетителите излязоха, Берия премина и последния кордон на охраната. Младежите в сини униформи му козируваха.
Стаята беше празна. Берия знаеше, че Стопанина сега обмисля ситуацията в Европа. Мадрид, столицата на Испанската република, току-що беше паднал, но, от друга страна, нямаше пречки да се води диалог с Хитлер. Англия и Франция бяха отстъпили пред Хитлер в Мюнхен и сега Стопанина обмисляше важни промени. Затова в Комисариата на външните работи предстояха кадрови промени — сигнал към Берлин. Междувременно в Далечния изток се водеха боеве с японците. Архитект по образование, Берия беше от хората, които се смятаха годни да се справят с всякаква работа, макар че засега Сталин му доверяваше само въпросите на сигурността. Нищо, ще дойде и неговото време.
Поскрьобишев затвори вратата зад него.
Берия остана да чака до вратата на просторен, правоъгълен кабинет с много прозорци и висок таван. В центъра имаше голяма маса, покрита със зелено сукно. На едната стена висяха портретите на Ленин и Маркс, а на другата — на Суворов и Кутузов. Под лампа със зелен абажур висеше посмъртната маска на Ленин, за да напомня на посетителите, че се намират в светая светих.
В далечния ъгъл, зад огромно писалище, се отвори малка, почти незабележима в ламперията врата и влезе Сталин с димяща чаша чай в сребърен подстаканник. Берия винаги се учудваше на съчетанието у Сталин на животинска грация, простонародно перчене и могъщ интелект. Големият държавник има нужда и от трите.
— Лаврентий, гамарджоба! — поздрави Сталин на грузински. Останали насаме, те щяха да си говорят на грузински. В присъствието на руснаци Сталин не обичаше да говори на родния си език, защото беше вожд на Русия, а Грузия е само малка провинция на руската държава. Веднъж той я нарече дори „малко блато“, но когато бяха сами, общуваха на грузински.
Сталин се усмихна с тигровата си усмивка.
— Аха, в новата униформа. Много хубаво, не е зле, никак не е зле. Седни. Как е Нина?
— Благодаря, добре е, другарю Сталин. Поздравява ви. — Берия знаеше, че Сталин харесва русокосата му жена Нина.
— А синът ти, малкият Серго?
— Свиква с училището. Още си спомня как грижливо го завивахте с одеялото, когато беше малък.
— И приказки му четях за лека нощ. Светлана много се радва, че той сега е в Москва. Нина хареса ли къщата, която ви избрах? Получи ли грузинското сладко, което изпратих? Ти си много отговорен другар, на когото е оказано високо доверие. Имаш нужда от простор. От специални условия.
— Благодаря и на вас, и на Централния комитет за доверието, за къщата и дачата. Нина е просто щастлива!
— Но тя може лично да ми благодари за сладкото! — Двамата се разсмяха.
— Повярвайте ми, Йосиф Висарионович, тя ще ви напише благодарствено писмо.
— Няма нужда. Седни.
Берия седна до зелената сукнена маса, отвори чантата си и извади книжата. Сталин се разположи в началото на масата и разбърка чая. Изстиска вътре резен лимон.
— Така, какво имаш за мен?
— Доста неща разгледахме, другарю Сталин. Делото за сътрудниците на Комисариата на външните работи напредва, сред бившите дипломати са открити германски, полски, френски и японски шпиони.
— Кой работи по него?
— Кобулов и Палицин.
— Кобулов го познаваме. Той е като слон в стъкларски магазин, но е добър оперативен работник. Не се гнуси от мръсна работа. А Палицин добросъвестен работник ли е?
— Много — отвърна Берия, макар че беше го наследил от предшественика си. — Ето няколко показания от признанията, вече подписани от арестуваните. Другарю Сталин, вие питахте за бившия барон Цейтлин, тъст на Палицин и брат на журналиста Гидеон Цейтлин.
— Александра Цейтлина-Палицина е достойна съветска жена — каза Сталин.
Берия забеляза, че Стопанина не е настроен за шеги на тема амурни истории, докато мислите за жените никога не напускаха съзнанието на Берия. Днес Сталин беше изцяло погълнат от положението в Централна Европа. Берия наблюдаваше как Стопанина отпива от чая, как вади нов пакет папироси „Херцеговина Флор“ от протритата си пожълтяла куртка. Отвори кутията, запали една и започна да върти в ръцете си един молив.
— Дъщерята и зетят имали ли са контакти с него? — попита Сталин.
— Не.
— Те поставят над всичко партията — отбеляза Сталин, без да сваля поглед от Берия. — Виждаш ли? Една достойна съветска жена, превъзпитана, въпреки класовия си произход и роднинските връзки. Помня, че тя беше машинописка в кабинета на Ленин. Не забравяй, че самият Ленин беше дворянин, че е израснал в богато имение, ял е ягоди и се е търкалял в сеното със селските момичета.