— Престани да зяпаш, татко момзер — сгълча го дъщеря му, като го нарече на еврейски „палавник“, както правеше някога. — Вече си много стар.
— Права си. Много съм стар, но съм си и пийнал и очите са ми на място. Пък още ме и бива!
— Ах ти, стар безсрамнико!
— Но ти все едно ме обичаш, нали, Муше? — Гидеон я хвана за ръката. Дъщеря му наближаваше четирийсетте, беше омъжена, имаше деца. Беше все така красива, с черни очи, гъста черна коса и високи скули. Гидеон вече беше дядо, но по дяволите! През май в Москва от млади момичетата не можеш да се разминеш. Старият познавач се наслаждаваше на хубавите женски крака, голите рамене, новите фризури — о, той просто долавяше мириса на кожата им, на бедрата им. Веднага реши незабавно да се обади на новата си любовница, Маша, момичето, което беше завел на тържеството у Сашенка. Маша бе едно от онези кротки и инфантилни същества, с които би било непоносимо скучно, ако не беше почти ненормалното им сексуално влечение. Той просто проиграваше познатите сцени в ума си, когато усети, че Муше го дърпа за ръкава.
— Татко! Татко!
Една бяла емка беше спряла точно до тях. Шофьорът махна на Гидеон, а отзад излезе млад мъж в свободен кафяв костюм, с кръгли очила, с тънки рижави мустаци и претенциозна прическа и му отвори задната врата.
— Гидеон Мойсеевич, можем ли да поговорим? Няма да ви отнеме много време.
Муше пребледня. Хубавите момичета изчезнаха от очите на Гидеон и той сложи ръка на гърдите си.
— Ако не се чувствате добре, ще поговорим друг път — каза младият мъж.
— Татко, ще се оправиш ли? — попита Муше.
Гидеон пое дъх и кимна.
— Малко ще поговорим, скъпа. Ще се видим по-късно.
„Това е нещо формално, успокояваше се той. Излишно е да се тревожа, след един-два часа отново ще се срещна с Муше.“
Докато гледаше как баща й се качва в колата, Муше изпита ужасното предчувствие, че никога повече няма да го види. Къде е сега чичо й Самуил? Изчезна. Половината от приятелите на баща й бяха изчезнали. Отначало осмиваха книгите им във вестниците, после ги арестуваха, претърсваха и запечатваха апартаментите им. Когато отново срещаше тези хора, те едва я поздравяваха. Те носеха отпечатъка на смъртта. Арестуваха ги отново и те изчезваха. Но Гидеон прекрачваше през труповете и Муше знаеше, че той е майстор да оцелява във всякакви ситуации. Винаги постъпваше както трябва, макар произходът му да предизвикваше крайно неодобрение. Дължеше живота си, както се говореше, на това, че другарят Сталин харесва произведенията му, а също и благодарение на връзките му с европейската интелигенция.
Под свежия полъх на летния вятър Муше проследи как колата потегли със свистене на гумите нагоре по хълма към „Лубянка“. Видя как баща й се обърна и й прати целувка.
Муше бързо намери един уличен телефон и се обади на братовчедка си.
— Сашенка? Татко неочаквано се разболя. — Знаеше, че веднага ще я разберат.
— В коя болница е?
— В онази на върха на хълма.
18
Вкъщи на улица „Грановски“ Сашенка си играеше с децата. Каролина им правеше за чая препечени филийки със сладко от праскови и пържеше телешки дроб за вечеря. Ваня трябваше да се прибере в седем, но закъсняваше, а Сатинов и бременната му жена Тамара вече бяха пристигнали.
— Какво има? — попита Сатинов, щом видя угриженото й лице.
— Ираклий, да слезем да ти покажа новата ни кола.
Сашенка знаеше, че Сатинов отлично я разбира. Те оставиха хубавичката като кукла Тамара да си играе с децата и слязоха с асансьора в двора, където под зоркото око на портиера и охраната от НКВД бяха паркирани няколко великолепни лимузини. Сградата на улица „Грановски“ стана резиденция на висшето ръководство и за охраната беше монтирана дървена караулка.
Мръкваше се, от нажежения асфалт лъхаше горещина. Група възрастни мъже и жени седяха в полукръг на сгъваеми платнени столове — старци с бомбета и бели жилетки, които не скриваха надиплените стари кореми и белите косми на гърдите, с лица, нашарени със старчески пигментни петна; до тях дебели жени с едри ханшове в евтини сандали и летни рокли, с широкополи шапки над белите, обгорели на слънцето лица. Мъжете четяха вестници или играеха шах, докато жените разговаряха, смееха се, шепнеха си и не спираха да говорят.
В центъра седеше Марфа, шумната свекърва на Сашенка, енергична дебелана със сламена шапка.
— Ей, това е моята снаха — извика дрезгаво Марфа. — Сашенка, аз им разказвам за първомайския празник и кой дойде на дачата. Те не могат да повярват.