И неговият стар приятел Сергей, главният редактор на „Известия“, е признал, че Гидеон е разказал виц за другаря Сталин как той е оставил мазни петна от пръстите си върху книги в библиотеката на Демян Бедни.
Още един документ: нима тази старица с големите очи е онова ефимерно създание Олеся, чийто гърлен смях и пищни гърди той си спомняше от почивката в Крим отпреди четири години? Нима го е обвинила, че е замислял да убие другаря Сталин? Но после си спомни как на събрание на Съюза на писателите беше нарекъл Олеся, Сергей и Алексей предатели, змии, чакали и шпиони, които трябва да бъдат разстреляни заедно със Зиновиев, Каменев и Бухарин. При това никой не го принуждаваше!
Къде са сега неговите приятели? Всички ли са загинали?
Гидеон притаи дъх от страх; пред очите му заплуваха червени петна.
Извън този уютен слънчев кабинет с този мазен нов съветски човек с перчем имаше още безброй кабинети, където дребните тирани израстваха до големи, където амбициозните самохвалковци се превръщаха в професионални мъчители. И в самия център на този кошмар се намираше затворът, в който са умрели неговите приятели и където сигурно ще умре и той. Гидеон се учуди колко много зло има в света.
— Всичко това е пълна лъжа — каза той. — Отричам тези глупости.
„Перчемът“ му се усмихна учтиво.
— Ние сега няма да обсъждаме това, просто искам да си поговорим. За вашия роднина Мендел Бармакид.
— За Мендел? Какво за Мендел? Той заема важен пост.
— Добре ли го познавате?
— Той е брат на покойната ми снаха. Познавам го, откакто тя се омъжи за моя брат.
— Харесва ли ви другарят Мендел?
— Ние никога не сме били приятели. Според мен той е идиот! — Гидеон изпита гузно облекчение. Представи си, че е агне на поляна, че плясъкът на крилата на орела вече го е отминал, появила се е нова жертва — Мендел. От край време не го харесваше, той беше забранил две от неговите пиеси в Малий театър, но все пак такава съдба не би пожелал и на врага си. От друга страна, Гидеон вече беше прехвърлил петдесетте, но той не се уморяваше да се радва на живота. Кой обича живота повече от него? Кой заслужава да живее повече от него? Благодари на Бога, че им беше нужен Мендел, а не той!
— Кога за последен път видяхте другаря Мендел?
— В дома на Палицини вечерта на Първи май.
— Говорихте ли с него?
— Не.
— Той с кого говореше?
— Не си спомням. Аз не му обръщам внимание. Той не ме одобрява. Никога не ме е харесвал.
Гидеон забеляза, че следователят продължава да нарича Мендел „другар“, което означаваше, че това е просто опипване на почвата. Тези палачи винаги се опитват да забъркат големи имена в своите измислени заговори. Точно затова всички негови стари приятели са донасяли за Гидеон: НКВД му даваше да разбере, че върви по тънък лед. Добре, той се предаде. Те му бяха длъжници и това беше чудесно! Сега всички вървят по тънкия лед. В нова Русия всяка жива душа принадлежи на Сталин и партията.
— Другарят Мендел фигурира и в много от признанията на обвиняемите. Той говори ли за своето революционно минало, за работата си в нелегалност? За своята роля през 1905 година? За заточението? За Баку? За Петербург? За първите дни на 1917 година? Хвали ли се със своите подвизи?
— Непрекъснато. До втръсване. — Гидеон, скръстил ръце върху дебелия си корем, се разсмя толкова гръмогласно и неочаквано, че младият следовател не се сдържа и също се засмя тихо. — Знам наизуст всичките му истории. Той не толкова се хвали, колкото опява — вечно опява.
— Искате ли още чай, гражданино Цейтлин? Бисквити? Плодове? Ние много ценим такива откровени разговори. Разкажете тези истории.
Младежът разкри картите си. Гидеон усети прилив на смелост.
— С удоволствие ще разкажа старите истории, но ако ви трябва информатор, боя се, че не ставам за тази работа…
— Прекрасно ви разбирам — меко каза Могилчук, събирайки документите.
От тях изпадна една снимка. Сърцето на Гидеон се сви изведнъж. Беше Муше, любимата му дъщеря, която се разхождаше с Ровински, филмовия режисьор, изчезнал през 1937 година. Значи Муше беше причината да го разпитват за филми. Могилчук бързо вдигна снимката и тя изчезна в неговите папки.
— Това беше Муше! — възкликна Гидеон.
— С нейния любовник Ровински — добави Могилчук. — Знаете ли къде е сега Ровински?