Гидеон поклати глава. Той не знаеше нищо за личния живот на Муше, дъщерята толкова приличаше на баща си. Трябва да защити скъпата си дъщеря.
Могилчук не отговори на собствения си въпрос. Само разтвори ръце, сякаш през тях се посипа пясък.
— Искате да разкажа всички истории на Мендел? — попита Гидеон. — Това ще отнеме цяла нощ.
— Нашата държава ще ви предостави цяла вечност, ако е нужно. Вие сигурно си мечтаете за Маша, вашето малко котенце? Тя е твърде млада за вас и иска прекалено много! Ще ви докара сърдечен удар. Не, по-добре е да мислите за дъщеря си, докато ни разказвате историите на Мендел.
20
Бяха изминали два дни. Над Патриаршите езера се свечеряваше.
В топлия полумрак край хладната вода се разхождаха влюбени двойки, уловени за ръце. Под краката им хрущеше чакълът, носеше се смях, някой свиреше на акордеон. Двама старци седяха неподвижно и не сваляха поглед от шахматната дъска.
Сашенка с бяла шапка и кремава рокля, която плътно обгръщаше тялото й, купи два сладоледа и подаде единия на Беня Голден. Те вървяха леко раздалечени, но всеки наблюдателен поглед веднага би забелязал, че са любовници, защото телата им се движеха в унисон, сякаш свързани с невидима нишка.
— Работиш ли? — попита го тя.
— Не, всъщност не зная с какво да се заловя, нямам и пари. Но — той започна да шепне — по цял ден пиша върху твоята прекрасна хартия! Може ли да ми донесеш още? Толкова се радвам да те видя. Копнея да те целуна, да ти се насладя.
Тя въздъхна, притваряйки очи.
— Да продължавам ли?
— Не мога да повярвам, че искам да те слушам, но е така.
— Нека да ти разкажа нещо налудничаво. Искам да избягам с теб на Черно море. Да се разхождаме по морския бряг в Батуми. На пристана има латерна, която свири всички наши любими романси и аз ще й припявам. А когато залезе тропическото слънце, ще седим в кафенето на Мустафа и ще се целуваме. Никой няма да ни пречи, а в полунощ едни стари татари, които познавам, ще ни откарат с лодката си в Турция…
— Ами децата ми? Никога няма да ги изоставя.
— Знам, знам. Това е част от твоята привлекателност.
— Ти си ужасно перверзен, Беня. Какво правя аз с теб?
— Ти си чудесна майка. А аз съм се държал отвратително през целия си живот. Ти си истинска жена от плът и кръв, партийна функционерка, редактор, майка. Кажи ми как върви списанието?
— Има много работа. Женсъветът планира мероприятие за шейсетгодишнината на другаря Сталин през декември, подготвяме специален брой за празника на революцията. Успях да уредя Снежанка да замине на първия си пионерски лагер в Артек, тя вече мечтае как ще сложи червена връзка. Но най-хубавото е, че Гидеон се прибра вкъщи.
— Но въпреки това не е изключено той да е обречен. Сигурно си играят с него на котка и мишка.
— Не, Ваня твърди, че всичко ще е наред. Другарят Сталин каза на конгреса…
— Спри с евтината партийна демагогия, Сашенка — настоя Беня. — Нямаме време да обсъждаме твоите конгреси. Има само сега! И само ние!
Те завиха встрани от езерата и изведнъж се озоваха съвсем сами. Сашенка го хвана за ръката.
— Очакваш ли нашите срещи?
— Цял ден. Всяка минута.
— Защо тогава си толкова коварен и хитър? Защо ме подмами тук?
Те наближиха една арка, която водеше към вътрешен двор. След като се убеди, че никой не ги следи, Беня я поведе през арката, през двора до една градина, където имаше паянтова барачка, като онези, в които пенсионерите си държат разсада за мушкатата. Той извади ключ.
— Това е новата ни дача.
— Бараката?!
Той се засмя.
— Проявяваш буржоазни предразсъдъци.
— Аз съм комунистка, Беня, но когато става въпрос за любов, без да искам, ставам истинска аристократка!
— Представи си, че това е тайната беседка на княз Юсупов или граф Шереметев! — Той отключи вратата — Само си представи!
— Как дори за миг можа да си помислиш, че бих… — Сашенка си даде сметка, че дните, когато с Ваня живееха при спартански условия на двуетажно легло в малката стаичка на общежитието, отдавна са минало. Да, тя е болшевичка, но е заслужила лукса. — Тук е ужасно и мирише на тор.
— Не, това е новият парфюм на мадам Шанел.
— Това ми прилича на градинско гребло!
— Не, баронеса Сашенка, това е инкрустиран с диаманти камертон, изработен за самата императрица от прочути дрезденски майстори.
— А какъв е този отвратителен стар парцал?
— Това одеяло ли? То е от кожа на чинчила с копринена подплата за удобство на баронесата.
— Няма да вляза вътре — решително рече Сашенка.
Беня беше покрусен, но продължи:
— Ами ако ти кажа, че тази врата води в таен свят, където никой няма да ни види, никой няма да ни попречи, където ще те обичам както никой не те е обичал? Знам, че това не е дворец. Може да е жалка барака, но тук искам да те обожавам, да се прекланям пред теб, без да губим нито секунда, та животът е толкова кратък в този свят, изпълнен с опасности. Може да звучи глупаво, но аз те срещнах в разцвета на годините си. Още не съм стар, но вече не съм хлапак и познавам себе си. Ти си единствената жена в живота ми, жената, която ще си спомням и на смъртния одър. — Изведнъж той стана много сериозен и й подаде книга, която извади от джоба си — томче на Пушкин. — Приготвих го, за да запомниш завинаги тези мигове.