Стигнаха до златистия бряг на реката, опасана с вишневи дървета, потънали в розов цвят. Снежанка си откъсна клонче. В реката се къпеха други деца, тя позна семействата на няколко партийни работници. Махна им с ръка и прати целувки, изръкопляска на децата, когато те се затичаха и се гмурнаха.
— Гледаш ли ме, мамо? — викаше Карло всеки път, когато скачаше във водата и тя отговаряше:
— Винаги ви гледам.
Тя изсуши и облече децата, които бяха посинели от студ след къпането.
Връщаха се през гората. Под дърветата ги чакаше цяла поляна от сини камбанки. Снежанка и Карло се заловиха да строят лагер за „горските възглавнички“ и потънаха в свят на дивани от мъх и дворци от пънове.
Тя седеше на една пейка до пътя и ги гледаше. Знаеше защо ги поведе по този път. Очите й шареха между дърветата и търсеха близкия автомат. Да се обади ли? Не, няма да се обади.
— Деца, време е да се прибираме — извика тя.
— Не! — сопна се Снежанка. — Искаме да си играем.
Знаеше, че трябва да се обади оттук, че винаги трябва да използва автомат. Затвори очи. Беня беше казал, че ще е в неговата порутена дача в Переделкино. Тя имаше номера и страстно желаеше да му предложи да се видят. В някоя градинска барака — притиснати един до друг сред лопатите и мушкатата! Но трябваше да изчака, докато се изясни въпросът с Мендел. Освен това Беня беше със семейството си.
Все едно, ще му се обади. Ако вдигне жена му, ще се представи като неговата редакторка. Сашенка наистина беше му възложила материал за списанието: „Как да организираме съветски маскен бал! Как да си изберем костюми, маски и да приготвим угощение!“
Докато децата играеха покрай пясъчната пътека, Сашенка набра номера на Беня. Телефонът звъня и звъня. Никой не отговори. Тя се облегна на алуминиевата рамка на будката и притисната до нея, замечтано мислеше за електрическото чудо, което ще пренесе гласа му до нейния слух. Сепна се, тръсна глава, учудена на собствената си глупост.
— Почакай, Беня Голден. Ще намеря начин да се добера до теб — каза си тя. — Тъкмо смятах да ти кажа, че те обичам.
24
В четири часа Сашенка се върна в дачата. Белите колони на фасадата, дървената маса, хамакът й напомняха лятото в имението им преди революцията. Децата бяха уморени и Каролина ги заведе в стаите им да си легнат.
Ваня седеше в градината, облякъл любимата си бродирана селска риза, широки панталони и ботуши. Винаги с ботуши.
— Добре ли си, Ваня? — попита тя. — Има ли новини за Мендел?
Той не помръдна. После се изправи бавно, обърна се към нея и я удари право в лицето. Сашенка падна. Ударът беше толкова силен, че тя почти не го усети, макар че докато лежеше зашеметена на тревата, почувства в устата си вкуса на кръв.
Ваня стоеше надвесен над нея, безизразното му лице беше изкривено и потрепваше. Той кършеше големите си ръце. Сашенка се изправи на крака и се втурна към мъжа си с отворена уста, готова да се разкрещи, но той я хвана за китките и я блъсна обратно на земята.
— Къде беше, долна мръснице? — Той се наведе над нея. Дори в яростта на спречкването и двамата разбираха, че зад оградата ги подслушват, в къщата и прислугата, и охраната — всички слушат и донасят. И след като я удари, те продължиха да си говорят шепнешком.
— Ходихме да се къпем на реката.
— До телефона.
— Да, минахме покрай телефона…
— И ти, разбира се, се обади?
— Не смей да говориш с мен като на разпит. Дори да съм се обаждала? Забранено ли ми е да говоря по телефона?
— На кого се обади?
Тя разбра, че той знае отговора, и това я ужаси.
— На оня драскач евреин, нали? Така ли е? Да не мислиш, че аз не съм имал възможности? А нима съм ти изневерявал?
— Не знам.
— Тогава ще ти кажа — не съм докоснал друга жена през всичките тези години, Сашенка. Аз те боготворях. Правех всичко за теб. Грижех се да те осигуря с всичко. — После изсъска: — Ти се срещаш с него в нашия дом, уличнице! Взе децата и отиде да се обадиш на своя драскач!
Откъде е научил? Сашенка трескаво прехвърляше фактите като тесте карти: ако знае, че му е звъняла, какво доказва това? Ако знае, че му е поръчала материал, какво от това? Ако знае за хотела, с нея е свършено!
Ваня стоеше над нея и тя си помисли, че ще я удари отново или ще я ритне с ботуша тук, в градината на тяхната дача, където спят децата
— Спа ли с него?
— Ваня!
— Това няма значение, Александра Самойловна. Сега вече не е важно. Ти няма да можеш да си говориш с него, защото него го няма на дачата.