Сашенка продължаваше да притиска сцепената си устна, когато смисълът на казаното от мъжа й стигна до съзнанието й.
— Какво искаш да кажеш?
Лицето му, плувнало в пот, беше близо до нейното.
— Него го няма там, Сашенка! Той замина. Получи си заслуженото!
Сашенка изпадна в ярост, от гняв устните й побеляха.
— Значи това е твоето отмъщение? Така ли чекистите пазят верността на жените си? Как не те е срам! Аз мислех, че служиш на партията. И какво ще му направиш? Ще го пребиеш в някое мазе със сопа? С това ли се занимаваш по цели дни, Ваня?
— Ти нищо не разбираш. — Ваня неочаквано седна на земята. Потърка лицето си с ръце, прокара пръсти през косата си, затвори очи. После стана и бавно тръгна към къщата.
Сашенка също се изправи, олюлявайки се. Беня е арестуван! Не може да бъде. Какво ще стане с него? Не искаше да си представи какво го очаква. Къде е той?
25
— Маменце! — плачеше Карло. Той винаги се будеше в лошо настроение.
— Защо с татенцето си говорите така? — попита Снежанка, идвайки в градината с танцова стъпка.
— Мамо, защо ти тече кръв от устната?
— О — възкликна Сашенка, за пръв път изпитвайки срам. — Ударих се на вратата.
— Аз ще те лекувам, мамо. Може ли да ти сложа лейкопласт на удареното? — Карло погали устната й и целуна ръцете й, докато Снежанка, отпочинала и развеселена, препускаше из градината като жребче. Сашенка погледна по коридора към кабинета на Ваня, измъчвана от какви ли не мисли. Беше почти доволна, че Ваня удари нея, а не изля злобата си върху децата. Нека я пребие до смърт, стига Беня да не страда. Ами ако Беня не е този, за когото се представя? Ако е арестуван не заради отмъщението на мъжа рогоносец, а защото е „вражески елемент“, троцкистки шпионин? Или Ваня е измислил този арест, за да я измъчва? Или Мендел има големи неприятности и това по някакъв начин засяга нея и семейството й? Всеки нов въпрос, който възникваше в съзнанието й, все повече засилваше страха й, но децата я върнаха към действителността.
— Маменце, гледаш ли ни?
Сашенка като насън прекара тази проточила се мъчително бавно вечер — чудесен пример за това колко възхитителни са летните вечери в брезовите гори на Подмосковието.
„Какво направих? — помисли си тя. — Какво направих?“
Най-после стана осем вечерта, време за лягане.
— Ще ме целунеш ли преди лягане? — промърмори Карло, като вдигна към майка си кафявите си очи.
— Единайсет пъти по челото — отвърна тя.
— Да, маменце, единайсет целувки.
Обикновено Сашенка беше изцяло погълната от грижите за Карло, но днес мислите й витаеха далеч.
Къде е тя? С Беня в мазетата на „Лубянка“? С Мендел в тъмницата? Какво ще стане с нея и със семейството й? Тя се молеше да се отърси от неизвестността и все пак се страхуваше от нея.
— Маменце? Може ли да ти кажа нещо?
— Да, Карло.
— Обичам те с цялото си сърце, мамо.
Това беше нов израз и той трогна Сашенка. Тя прегърна стегнатото му мечешко телце и здраво го стисна.
— Колко хубаво го каза, миличък. Мама също те обича с цялото си сърце.
Тя докосна с устни нежното му челце и го целуна единайсет пъти, докато очичките му се затвориха. За щастие Снежанка беше толкова уморена, че веднага отиде да си легне.
Беше гореща лятна нощ. Наоколо летяха едри нощни пеперуди, сънени водни кончета и рояци дребни мушици. На тавана бръмчеше вентилаторът. Каролина беше в стаята си.
Телефонът мълчеше.
Ваня седна в люлеещия се стол на верандата, пушеше и пиеше. „Евреите — помисли си Сашенка — не пият, когато имат неприятности, те получават обриви и сърцебиене.“ Спомни си за баща си. Ваня се люлееше напред-назад и на нея й се стори, че чува как скърца креслото на баща й — толкова отдавна.
Беше време да си лягат. В липата грачеха врани. Сашенка нервно се приближи до мъжа си.
— Ваня? — заговори тя. Трябваше да научи какво е разбрал за Беня. Дотогава няма да признава.
— Ваня, не съм направила нищо — излъга тя. — Наистина флиртувах. Много съжалявам…
Тя очакваше, че той ще изпадне в ярост, но когато се обърна към нея, лицето му беше мокро от сълзи. Ваня никога не плачеше (освен когато беше много пиян): нито по време на тъжни филми, нито на срещи с другари от полка, нито когато видя Снежанка в училищната пиеска.
— Недей — промълви той.
— Мразиш ли ме?
Той поклати глава.
— Моля те, кажи ми какво знаеш.
Ваня се опита да отговори, но голямата му уста и изпъкналата челюст трепнаха, а кръглите му очи като на плюшено мече се напълниха със сълзи и той се разплака безмълвно в летния сумрак.