— Зная, че съм направила нещо много лошо. Ваня, ужасно съжалявам!
— Знам всичко — промълви той.
— Всичко? Какво има за знаене?
Той изстена от непоносима болка.
— Остави, Сашенка. Вече не става въпрос за съпружеска измяна.
— Ти ме плашиш, Ваня.
По страните му се стичаха сълзи, докато кървавият залез заливаше цялото небе.
26
Сашенка стоеше до люлеещия се стол и вдишваше сладкото ухание на жасмина. Мислеше си за Мендел. Мислеше си за Беня. И за децата, които спяха в къщата.
Накрая Ваня стана от стола. Той беше пиян. Очите му сияеха, той я придърпа към себе си и я вдигна над земята. За първи път от доста време тя беше благодарна, че я докосва. Загледа се в зайците в зайчарника и понито, което пасеше кротко зад оградата, но те с Ваня бяха самотни като никога.
— Мога да се разведа с теб — каза тя. — Никой няма да разбере. Нека се разведем и ти ще се отървеш от мен. Дай ми развод! (Само преди час й изглеждаше налудничаво да избяга с Беня, но сега това изглеждаше като ден на Страшния съд.) Аз направих нещо ужасно! Съжалявам, много съжалявам…
— Спри — прошепна Ваня, притискайки я по-силно. — Разбира се, аз съм ти сърдит, глупачке. Но ние нямаме време за обиди.
— За Бога, обясни за какво става въпрос.
— Те знаят всичко и вината е изцяло моя — каза той.
— Моля те! Кажи ми какво е станало!
Той я прегърна и изведнъж я целуна по шията, очите, косата.
— Отстраниха ме от разследванията в Комисариата на външните работи. Изпращат ме да проверявам другарите в Туркестан, в Сталинабад.
— Ще замина с теб. Ще живеем в Сталинабад заедно.
— Стегни се, Сашенка. Може да ме арестуват на гарата. Може да дойдат още тази нощ.
— Но защо? Аз съм тази, която се провиних… Моля за прошка, но нима това е политически грях?
— Гидеон, Мендел, сега Беня Голден — там има нещо, Сашенка, а аз не знам какво е то. Може би е нещо срещу твоя писател. Може би този негодник е свързан с чуждестранни шпиони? Но те имат нещо и срещу теб, и срещу мен. Не разбирам какво е, но зная, че то може да погуби всички нас.
Той я обърна към себе си, разтревоженото му лице беше мъртвешки бледо в гаснещата светлина.
— Може би нямаме никакво време. Какво ще правим?
Нереалността на ситуацията потискаше Сашенка.
Преди две седмици другарят Сталин беше гостувал в дома й с другаря Берия, наркома на НКВД. Звезди от киното и естрадата бяха пели у тях на дачата; Ваня беше отскоро повишен и облечен с доверие; другарят Сталин харесваше нейното списание, правеше й комплименти и дори ощипа Снежанка по бузата. Не, Ваня греши. Това не е истина. Сърцето й силно биеше, пред очите й заиграха червени кръгове.
— Ваня, страх ме е.
Те седяха на верандата, толкова близо един до друг, лице до лице, ръка в ръка, по-близо отколкото през медения си месец, когато бяха млади и влюбени; сега те не бяха просто мъж и жена.
— Сашенка, и аз съм изплашен. Трябва да помислим какво да правим.
— Наистина ли мислиш, че ще ни приберат?
— Не е изключено.
— Не може ли да се обърнем към някого? Обади ли се на Лаврентий Павлович? Той те харесва. Доволен е от твоята работа. Ти дори играеш в баскетболния му отбор. Ами Ираклий? Той знае всичко; Сталин го обича; той ще ни помогне.
— Звънях и на двамата — отвърна Ваня. — Другарят Берия отсъства, казаха от кабинета му. Ираклий не се обади.
— Но това не значи нищо. Берия сигурно е при любовницата си. А Ираклий ще се обади.
— Още тази вечер трябва да решим какво да предприемем. Могат да арестуват мен или теб, или и двама ни. Кой знае какви признания са измъкнали от Мендел или от твоя проклет писател?
— Но със сигурност няма да ги карат да измислят разни неща, нали?
— Господ да ни е на помощ! — възкликна Ваня. — Шегуваш ли се? У нас, в органите, има такава приказка: „Дайте ми човека и до сутринта той ще признае, че е английският крал!“ Вярваш ли на всички признания в съда? Вярваш ли, че Зиновиев, Каменев и Бухарин са терористи, убийци, предатели, шпиони?
— Вярвам. Ти ми казваше, че са истински врагове по дух и по същност.
— О, да-да, те са истински врагове. Те са негодници. Врагове на народа по дух. Те изгубиха вяра в делото на партията, а вярата е главното. Но… — той поклати глава.
— Вие пребивате хората, за да клеветят самите себе си, нали, Ваня?
— За делото на партията съм готов на всичко, вършил съм всичко. Да, аз зная как да се пречупи един човек. Някои се пречупват като кибритени клечки, други по-скоро ще умрат, отколкото да кажат дума. По-добре е обаче да бъдат разстреляни стотина невинни, дори хиляда, но да не бъде изпуснат нито един шпионин.