— Тихо, Сашенка. Какво да правим, Ираклий? — попита Ваня.
— Не може ли децата да поживеят известно време при някого? — попита Сатинов, но Сашенка знаеше, че Гидеон и Муше са на ръба на пропастта; другата му дъщеря, Виктория, толкова фанатично е предана на партията, че никога няма да се съгласи да помогне на опетнени деца на „врагове на народа“; Мендел вече е на „Лубянка“; а родителите на Ваня сигурно ще бъдат арестувани веднага след тях.
— Тогава Снежанка и Карло трябва да бъдат изпратени някъде — каза Сатинов. — Незабавно. Най-добре още утре. На юг. Аз имам там приятели, които ще помогнат. Нали работех дълго време в Закавказкия комитет? По селата живеят обикновени хора, на които е чужда политиката. Понякога бях твърд с нашите врагове, но когато можех, помагах.
— Кои са тези хора? Какво ще стане със Снежанка и Карло? — Сашенка изпадаше в истерия — не й стигаше въздух, задъхваше се.
— Сашенка, трябва да ми имаш доверие. За Снежанка съм като втори баща. Нали ми вярваш?
Тя кимна. Сатинов беше последната им надежда.
— Добре, те трябва тайно да заминат на юг. Аз самият тази нощ ще пътувам до Кавказ, но не мога да ги взема. Някой, напълно заслужаващ доверието ни, трябва да ги заведе „на почивка“ — в това няма нищо подозрително. После този човек ще предаде децата на други хора, които имам предвид.
— Родителите на Ваня?
— Да, майка ми обича децата… — настоя Ваня.
— Не — отсече Сатинов. — Те са на „Грановски“ и са под постоянно наблюдение. Те са неблагоразумни, прощавай, Ваня, но са маниакално и тъпо предани на партията, което е опасно съчетание.
— Познаваш ли някого… който ще се грижи за децата, който ще е наистина добър и внимателен към такива малки… такива ангелчета? — попита Сашенка.
Сатинов взе ръцете й в своите и ги стисна.
— Не се тормози. Да, обещавам ти, Сашенка, имам предвид един човек, когото ти ще одобриш. Но дори този човек не бива да знае къде ще бъдат настанени децата накрая.
— Заедно ли ще останат? Моля те, кажи да. Те се обичат, имат нужда един от друг, а без нас…
Ираклий поклати глава.
— Не. Ако ги изпратят в сиропиталище на НКВД за деца на предатели, ще ги разделят, ще променят имената им. Освен това може да има национално издирване на брат и сестра и така ще ги намерят. По-безопасно е да бъдат разделени. Сега има хиляди бездомни деца, дори милиони, гарите са пълни с тях.
— Но това значи, че те ще изгубят не само родителите си, но и последния си близък човек. Ще престанат да бъдат едно семейство. Не, Ваня, не мога да го понеса. Не мога да се реша на такова нещо.
— Ще можеш — отсече Ваня, — ще можеш.
— Те ще бъдат настанени в различни семейства — продължи Сатинов. — Имам предвид обикновени бездетни хора, които не са замесени по никакъв начин в политиката, но са свестни, добри хора. Ако се върнете, ако зад всичко това не се крие нищо, ако просто ви изпратят на заточение и дълго време няма да можете да живеете в Москва — обещавам ви след това децата ви ще дойдат при вас, където и да се намирате. Но ако всичко е толкова зле…
— Кажи ми кои са те, тези семейства. Кои са те? — умоляваше го Сашенка с покрусен глас.
— Никой освен мен няма да знае къде са настанени. Помощта за деца на „врагове на народа“ може да коства главите на всички ни. Но аз ще помогна, Сашенка. Документите ще бъдат изгубени и те ще изчезнат в безопасност. Вие не сте сами. Мнозина пратиха децата си в провинцията през 37-а година. Това е моето предложение. Ако сте съгласни, кълна се да се грижа за децата ви, докато съм жив. Това ще стане смисъл на моя живот. Но това трябва да бъде решено незабавно.
Ваня и Сашенка се спогледаха. После тя се обърна към Сатинов.
— О, Ираклий — изстена тя и кимна.
Опита се да прегърне Сатинов, но той се отдръпна и тя разбра чувствата му, защото беше изпитвала същото. Когато техните обречени приятели очакваха ареста, изолирани през трийсет и седма, тя ги отбягваше като прокажени, защото по онова време такива познанства можеха да бъдат фатални. Както каза веднъж Сатинов, „предателството е удивително заразна болест“. Сега те бяха прокажените, а този скъп приятел им помагаше.
— Благодаря ти — тихо каза Сашенка. — Ти си честен човек, истински комунист.
— Не съм толкова добър, повярвай ми — промълви Сатинов.
Тя отново протегна към него ръце, но той освободи пръстите си и стана. Този жест я изплаши най-много. Настоящето беше неясно. Той искаше да спаси бъдещето.
— Добре — промълви Сатинов. — Първо, трябва да пратя телеграма. Вие пригответе децата. Можете да ги изпратите по всяко време от утре нататък. Или да изчакате, докато арестуват единия от вас, за да научите повече. Ти утре тръгваш за Сталинабад, нали, Ваня? Но ако те арестуват, ще можеш ли да изпратиш на жена си съобщение? Аз заминавам тази вечер със специален влак и утре ще бъда в Тбилиси. Оглавявам комисия на ЦК и ще остана там цял месец. Това е голям шанс, защото ще мога да ви помогна. Подробностите с телеграма. Това е важно — ако ви арестуват, ще ми трябва време да настаня децата, преди органите да ги потърсят. Ваня, ти знаеш за какво говоря. Изхвърлете от главите си дори мисълта за самоубийство. Каквото и да ми струва, ще направя всичко за вас. Сега, точка първа. Ще може ли Каролина да пътува с децата?