— Кой е този човек? — питаше Снежанка.
— Не познаваш ли дядо си?
— А какво е станало с него, той мъртъв ли е? — питаше Карло. — Дух ли ще стане?
Сашенка се събуди трепереща, плувнала в пот. Отиде в детската стая и легна при Карло — не можеше да повярва, че това прекрасно дете може да съществува в такъв свят. Тя се притисна към него. Кожата му беше мека и нежна. Погали го по голото гръбче и отново заспа.
Когато се събуди, я галеше Карло, а сладкият му дъх обливаше лицето й. Каква радост!
— Маменце, искаш ли да ти кажа нещо? Някой чука на вратата.
Тя седна в леглото. Всичко отново се върна в съзнанието й. Зави й се свят, гадеше й се. Чукането беше толкова силно, толкова гневно.
Тя целуна двете деца и тръгна към вратата.
— Отворете!
— Кой е? — провикна се Снежанка.
— Разум! — чу се гласът на шофьора. — Донесох телеграма.
Сашенка за миг се поколеба. Пое дълбоко дъх и отвори вратата.
— Добро утро, другарко — усмихна се Разум. — Чудесен ден! Има вест от шефа.
СТАЛИНАБАД ТЧК
ДОБРЕ СЪМ ТЧК
ПРЕГЪРНИ ДЕЦАТА ТЧК
ВРЪЩАНЕ СРЯДА ТЧК ВП
Обзе я радост, изведнъж се почувства сигурна, че нищо лошо няма да се случи. Въобразявала си е. Защо да не може един заместник на наркома като Ваня да бъде изпратен в Сталинабад? В това нямаше нищо необичайно, не всекиго, когото изпращаха в командировка в провинцията, след това арестуваха. Сатинов също замина за Грузия за няколко седмици, но никой не смята, че има неприятности.
Сашенка се приготви да отива на работа. Трезво размишляваше за враговете и предателите, както често правеше, когато органите проверяваха приятелите, които никога не се връщаха. Доколко опасни бяха отношенията й с Беня Голден чрез списанието? Клавдия се беше обаждала в културния отдел на Андрей Жданов и на Фадеев в Съюза на писателите. И на двете места й дадоха благословията си за Беня, така че гърбът й беше защитен. Двамата се срещаха, за да обсъдят материала. Между тях нямаше нищо лично. Изведнъж изпита отвращение към себе си. Обичаше единствено децата си, съпруга си и себе си — никого другиго.
Може би Сатинов грешеше? Може би нямаше друга връзка между Мендел и Беня освен тази, че и двамата бяха известни и това ги излагаше на опасност. Преди да замине, Ваня беше й казал, че са арестувани и други писатели и художници — например Бабел, журналистът Колцов, режисьорът Мейерхолд. Може би те някак бяха свързани? Ваня шепнешком й беше доверил, че се планира четвърти показен процес, замислен още при „железния нарком“ Ежов. В него ще фигурират някои дипломати и представители на интелигенцията. Може би с това е свързан и нейният нощен кошмар?
Тя целуна децата; прегърна Каролина; облече любимия си бежов костюм с бели копчета и бялата блуза с голямата яка; сложи зад ушите си малко парфюм „Красная Москва“. Поздрави портиера и охраната и тръгна за работа. Улица „Грановски“ беше елегантна улица, тук имаше розови, с богата украса сгради — чудесно място за живеене. По пътя зад гърба й остана Кремълската болница, където най-добрите специалисти помогнаха да се появят децата й на бял свят.
Зави от „Грановски“ покрай Московския университет, където един ден щяха да учат Снежанка и Карло.
Игривият ветрец танцуваше край нея, минавайки покрай Кремъл, тя се усмихна, колко красиви са тези малки прозорчета на изящния дворец до самата ограда на Александровската градина, където беше живял Сталин до самоубийството на жена му Надя. След като отмина Манежа и хотел „Национал“, мярна извисяващия се купол на триъгълната сграда на Совнаркома, където живееше и работеше Сталин, където светлината не угасваше цяла нощ. „Благодаря ви, другарю Сталин, вие винаги знаете какво трябва да се прави — изпрати му тя мислено своето послание през кехлибарения въздух на слънчевия московски ден. — Вие се запознахте със Снежанка, вие разбирате всичко. Здраве и дълъг живот, Йосиф Висарионович!“
Крачейки с леко пружинираща стъпка, зави наляво по улица „Горки“. Отдясно се намираше сградата, където заедно с друг известен писател, Иля Еренбург, живееше в просторен апартамент чичо Гидеон. По улицата боботеха камиони, натоварени с цимент за строящия се хотел „Москва“, който се извисяваше като величествен каменен храм; линкълни и зисове се носеха надолу към Кремъл; файтон с впрегнат шарен кон стоеше пред кметството — бивш дворец. Москва все още нямаше завършен облик, все още представляваше сбор от малки селища, но Сашенка принадлежеше на този град. Нататък по улицата тя мина покрай работници, които издигаха нова сграда, покрай регулировчици, размахващи палките си, деца, тръгнали на училище, пионерчета с червени връзки. Преди да стигне Белоруската гара, отново се възхити на паметника на Пушкин и зави надясно към „Петровка“ с паянтовите сергии, на които се продаваха пържени пирожки.