— Мамо, обичам те с цялото си сърце — извика Карло. Той й прати въздушна целувка, грабна възглавничката на Снежанка и побягна с нея.
— Върни ми я, мечо! — подгони го Снежанка.
Сашенка се възползва от мига и тръгна, като взе чантата си и една платнена торба. Само това. Децата дори не забелязаха. Досега тя беше майка, заобиколена от децата си, и изведнъж е сама. Приличаше на скок от самолет: секунда, която променя всичко в живота.
Докато слизаше по елегантните стълби, Сашенка почти не виждаше заради солените сълзи, премрежващи очите й.
Но след като влезе във фоайето, сетивата й се изостриха. Охраната замълча, щом тя се приближи, а портиерът с привиден ентусиазъм започна да мете паркинга. Мина покрай секретаря на ЦК другаря Андреев и жена му заместник-нарком Дора Хазан, които отиваха към своя зис. Погледите им се срещнаха, но те сякаш не я забелязаха. Сигурно отиваха в Кремъл, където ще се срещнат с другаря Сталин, другаря Молотов, другаря Ворошилов, в страната на живите. С нея пътищата им най-вероятно вече никога няма да се кръстосат.
Тя махна приветливо на охраната. Единият й отвърна, но другият го смъмри.
Тръгна към редакцията. Фенерите и цветята в Александровската градина, файтоните и конете, прахта и шумът на многобройните строежи, редиците пионерчета, пеещи весели песни — тя не забелязваше нищо от това.
Тротоарът й се стори нестабилен. Тя се носеше във въздуха, защото обувките, краката, костите й бяха станали безтегловни. Адреналинът циркулираше в тялото заедно със силното кафе, което тя пи цяла нощ.
Изведнъж изпита непреодолимо желание да изтича обратно и отново да разцелува децата си. Желанието беше толкова силно, че мускулите й се напрегнаха и се задвижиха, но тя се спря. Действай по плана! Заради децата. Всяка непредпазливост, всяка проява на глупава сантименталност може да съсипе всичко.
Сърцето й биеше силно, зрението и чувствата се изостриха. На улицата забеляза, че портиерите я наблюдават, докато метат двора. Милиционерите на ъгъла на „Грановски“ си прошепнаха нещо.
Тя спря на ъгъла и погледна назад. Тъкмо навреме. Свекърът и свекърва й излизаха на улицата. Майката на Ваня размахваше обичайната си платнена чанта, но този път никоя от клюкарките в двора не я поздрави. Бащата на Ваня погледна снаха си, но не показа с нищо, че я познава.
Подкрепяна от съпруга си, майката на Ваня повлече подутите си крака по улицата в обратна посока.
Сашенка зави зад ъгъла, мина покрай Кремъл, покрай хотел „Национал“, после сви по улица „Горки“. Тя знаеше, че в този момент Каролина слиза по стълбите да изведе децата на разходка. Както обикновено.
Тя ще ги заведе наляво, натам, където тръгнаха дядо им и баба им.
Момчетата от охраната ще ги изгледат безразлично. НКВД се интересува от родителите. Освен това засега нямаше нареждания. Все още.
Сашенка се поспря пред „Национал“. Надяваше се Каролина и децата да са настигнали своите баба и дядо, които щяха да им предадат малко платнено куфарче. То беше на Снежанка. Според плана куфарите на децата трябваше да бъдат изнесени, без да ги забележи охраната.
Децата останаха със своите баба и дядо. Каролина зави по следващата дясна пресечка и излезе на улица „Горки“, точно когато щеше да пресече и Сашенка. Те се поздравиха.
— Да пием по едно кафе?
— Разбира се.
Влязоха в хотел „Национал“ и си поръчаха кафе. Сашенка се опитваше да се държи, но се чувстваше толкова зле, толкова отчаяна, както в деня, когато Лала я остави за първи път в „Смолни“, а на нея й се искаше да се затича след гувернантката си. Обезумяла от ужас, тя се откъсна от своята класна дама, втурна се по коридорите, разбутвайки момичетата, и стигна до портала, където видя Лала, която я прегърна и успокои. Сега я обзе същото безумие. Но Каролина, кокалеста, с безизразно лице, сръбна от кафето, целуна набързо Сашенка и се втурна навън, като й хвърли прощален поглед и отнесе куфарчето на Карло, където имаше зимни дрешки, бельо, сапун, четка за зъби и три плюшени зайчета. Сашенка мислено изброи нещата — дали не бяха забравили нещо? А бисквитите на Карло?
На вратата Каролина се обърна още веднъж. Двете със Сашенка си размениха умоляващи напрегнати погледи, изпълнени с обич, благодарност и мъка. После Каролина стисна устни и изчезна. Планът им влезе в действие. Ваня беше пратил знак чрез Разум, че е време Сашенка да действа. Както беше предложил Сатинов, както бяха се уговорили Сашенка и Каролина.
Сашенка се загледа след бавачката с отчаяна завист. Както инвалидът усеща ампутирания си крак, така и тя чувстваше как безтелесната й обвивка тича след нея, а тялото й продължава да седи в кафенето. После изведнъж тя трепна и стана на крака. Хвърли на масата няколко монети за кафето и се втурна след Каролина. Сашенка тичаше, по челото й изби пот, сърцето й биеше до пръсване, тя почти летеше, сълзи премрежваха очите й. Тичаше по улицата. Погледна наляво и надясно. Каролина вече не се виждаше. Боже, трябваше да види отново децата си! Хълцането в гърлото й се превърна във вой, какъвто не беше чувала от себе си никога. Втурна се лудо по страничната улица.