И тогава ги видя. В далечината спираше трамвай и разпръскваше искри. Снежанка се качваше на първото стъпало, смееше се и размахваше розовата възглавничка; Сашенка ясно видя широкото й бяло чело и русите къдрици. Каролина, която с лявата си ръка беше хванала двете куфарчета, с дясната вдигна Карло, който се правеше, че марширува и пее.
Беше се хванал за ръкава й.
— Каролина, Каролина, искаш ли да ти кажа нещо?
Сашенка се досещаше какво пита, но Каролина също вече беше на стъпалото. След тях в трамвая се качиха двама червеноармейци.
— Спрете, Каролина! Карло! Снежанке! — Сашенка вече почти крещеше.
Каролина погледна през малкото прозорче. Сашенка виждаше само главите им, рошавата кафява коса на Карло и русите букли на Снежанка, огрени от слънчевите лъчи. Със своето тичане щеше да обърка всичко. Чекистите ще я видят и ще разберат, че тайно отпраща децата, ще я арестуват като шпионка, а децата ще изпратят в сиропиталище „Дзержински“. Сашенка обаче беше загубила контрол, препускаше като безумна, блъсна се в една възрастна жена, пазарската й торба се скъса и по тротоара се разпиляха картофи. Сашенка продължи да тича, по лицето й се стичаха сълзи. Но трамваят, под порой от искри, потегли. Вратите се затвориха. Сашенка го настигаше и отново ги видя: Каролина им помагаше да седнат до прозореца. Зърна за миг сините очи и млечнобялото челце на Снежанка и кафявите очи на Карло — след това те изчезнаха.
Някакъв мъж разтърси Сашенка и я отмести от пътя, тя се строполи пред първия вход и седна на стъпалото. Чуваше се как вие — така виеше майка й, когато убиха Распутин. Хората бързаха покрай нея, леко отвратени от гледката. Постепенно тя се успокои.
Родителите на Ваня ще се върнат вкъщи и ще кажат на охраната, че заминават на дачата за цялото лято. Момчетата от охраната ще ги разберат, Палицин е арестуван, ще вдигнат рамене — на кого му влиза в работата?
Сашенка стана и си оправи дрехите. Всички са в безопасност. Надяваше се никой да не е видял истерията й, пресече улица „Горки“, погледна към Кремъл, вдигна очи към прозорците на чичо Гидеон. Въпреки силното желание разбираше, че е безсмислено да му се обажда. Телефоните й сигурно се подслушваха, а той и без това скоро ще научи. Отново си спомни за баща си — къде ли е сега? Дали няма като него да завърши живота си в общ гроб? Не можеше, просто не можеше да си представи, че ще изчезне от лицето на земята.
Мина по друг път до „Петровка“, не през Пушкинския площад, а по „Столешников переулок“. Опита се да запомни всяка дреболия — малките кръчми, грузинския ресторант „Арагви“, столчето за лъскане на обувки, будката за вестници, бръснарницата на мингрела Тенгиз — но напразно. Мислите се изнизваха неусетно.
Къде ли бяха сега Снежанка и Карло? Не си поглеждай часовника! Ами ако те следят? Ще им направи впечатление, че непрекъснато гледаш часовника си. Влакът на юг потегля в десет сутринта, след седемнайсет минути. Децата й са на път.
32
Когато Сашенка се появи в редакцията, портиерът изпъна гърди; като я видя, секретарката Галя се изчерви; Клавдия седеше на бюрото си и дори не вдигна очи. Всички знаеха вече, че Сашенка не е жив човек. Тя е бивш човек, дори по-лошо — жена на враг на народа: по неведоми пътища всички бяха узнали, че Ваня е в килиите на „Лубянка“, както и Беня Голден, новият й автор, с когото се беше запознала на дачата, с когото я бяха виждали да се разхождат заедно…
Сашенка седна на бюрото си. Никой не влезе. Прекара целия ден в кабинета си, само за кратко отиде в столовата, където в пълна самота изяде порция борш. Опита се да чете коректури, но не можа да се съсредоточи. Познаваше много приятели и другари, над които се сгъстяваха облаците, но те продължаваха да работят, сякаш нищо не се е случило, и оцеляха. Като чичо Гидеон например. Дръж се в ръце и ще спасиш децата си.
Вечерта се върна у дома.
Високите тавани, лъскавият паркет, гипсовите орнаменти, мебелите от карелски бор, зелените лампи с масивни бронзови подставки — всичко това беше от миналия й живот с децата. Сега тя мразеше апартамента. Той ехтеше от празнота. Копнееше да погледне в детските стаи. Не се измъчвай. Ще се разстроиш, ще се побъркаш. Но само за малко?