— Одри Луис?
Тя кимна.
— Не се притеснявайте. Винаги съм знаел, че сте тук, в Тбилиси. Помните ли ме? — попита той. — Срещали сме се отдавна в Петроград. В къщата на „Болшая Морская“. В деня, когато умря майката на Сашенка. Тогава при нея дойдоха трима другари. Единият беше нейният вуйчо Мендел, вторият беше Ваня, третият — аз. Сега, Лала, искам да свършите за мен една работа.
34
През целия път по спящия голям град от дебелия врат и бедрата на комисар Кобулов се носеше миризма на пот и карамфилов одеколон. Сашенка беше притисната до него, а той се наслаждаваше на близостта им, мърдайки слонския си задник и мръщейки нос като някоя огромна сива котка.
Колата изкачваше хълма към мрачната гранитна сграда на „Лубянка“, Народния комисариат на вътрешните работи, после сви в страничната улица, влезе през отворените порти във вътрешен двор и спря. Кобулов продължаваше да й диша във врата, но на нея вече й беше все едно. Тя се опитваше да се контролира, да се успокои, както правят всички затворници.
Лампите осветяваха двора на „Лубянка“, който приличаше на железопътна гара, където хората пристигат, но откъдето никога не отпътуват. Сашенка се досети, че тази скрита девететажна сграда е страховитият вътрешен затвор. От черните камионетки и столипинските вагони през задните врати с решетки разтоварваха мъже със замъглени очи по пижами и с кървящи устни, пищящи жени във вечерни рокли и размазан очен грим, купчини набързо завързани книжа и очукани кожени куфари. Всички пристигащи бяха с пребледнели лица на хора, озовали се изведнъж от уредения си живот в бездната на страха.
Един офицер отвори вратата на Кобулов. Дишайки тежко, той повдигна дебелите си задни части и се наведе напред, докато не се измъкна от автомобила.
Отвориха и вратата на Сашенка; един чекист я хвана над лакътя и я отведе в голямо мазе с очукани арки и дървени стени, където други отчаяни хора чакаха на опашка. Вонеше на зелева чорба, урина и отчаяние. Тя отбеляза със съжаление, че е особен случай, защото я заведоха най-отпред на опашката.
— Аз съм съветска жена и съм член на партията — заяви тя на отегчения чекист. Тя беше помагала за изграждането на съветската система, вярваше, че репресивната машина е необходима, за да се създаде един нов ред според марксистко-ленинско-сталинското учение на диалектическия материализъм. Тя искаше този чекист да знае, че тя е вярна на делото на партията, макар че партията беше готова да я унищожи. Но чекистът само поклати глава и й нареди да изпразни джобовете си, чантата и куфара. Махна й да побърза да попълни един формуляр. Фамилия, име, бащино име, дата на раждане. Той се вторачи в нея. Цвят на косата? Цвят на очите? Отличителни белези? Натисна пръстите й в мастилен тампон и взе отпечатъци от пръстите. Дадоха й затворнически номер.
— Часовник? Пръстени? Пари? — той записа вещите и парите й, даде й да подпише формуляра и откъсна разписка. Зад гърба й напираха другите арестанти. — Жените насам! — посочи чекистът.
Сашенка си спомни ареста си в Петроград, същите въпроси, но сега тя изпитваше по-силен страх. Царската империя беше вегетарианска, а тя, Сашенка, беше помогнала да се създаде този людоедски СССР.
Тя влезе в малка стая, където жена в бяла престилка седеше зад бюро и пушеше папироса от люта махорка.
— Събличай се! — изкомандва жената.
Сашенка свали обувките и костюма. Стоеше по бельо и чорапи и леко потреперваше от нощната прохлада и студения цимент. Спомни си, че бельото й беше копринено. Стъклените очи на жената също го забелязаха.
— Свали всичко! Не ми губи времето и не се преструвай! — Жената премести папиросата в ъгъла на устата си и запретна ръкавите на силните си космати ръце.
Сашенка свали сутиена си и застана с ръце на гърдите. „Не лоши гърди за майка на две деца“, стоически философстваше тя.
— И останалото!
Тя свали и копринените гащи и застана срамежливо с една ръка върху пубиса.
— Никому тук не си притрябвала с кльощавия си задник! Мърдай! Отвори устата!
Жената бръкна с пръсти в устата й. Те имаха вкус на старо сирене.
— Ръцете на бюрото. Разтвори краката.
Тя натисна главата на Сашенка. Един пръст болезнено претърси вагината й, а после влезе в ректума. Сашенка занемя от ужас.