Отвори се шпионката.
— Арестантката, тишина! Покажи ръцете!
Тя заспа и се пренесе в детството, в семейното имение на Цейтлини: видя баща си в бял костюм и платнени обувки, който държеше едно пони за юздата. А Лала, скъпата Лала, й помагаше да се качи на седлото…
35
Сашенка се събуди от тропот на колички, блъскане, скърцане на ключалки. Шпионката се отвори и затвори, вратата изскърца.
— Кофата навън! Давай, давай! — Един пазач я придружи до умивалнята, където хлорът залютя в очите й. Изля кофата и се изми със студена вода. Върнаха я обратно в килията.
— Закуската! — същият по-млад затворник сега носеше дървена табла като момиче в киното, което продава цигари. Другият затворник, брадатият старец, целият в татуировки — истински престъпник, помисли си Сашенка, — й наля чая, подаде й парче хляб, бучка захар и осем цигари с лентичка, откъсната от кибритена кутия. И отново слабото лице на затворника остана безизразно, но очите му опипаха тялото и шията й и в тях проблесна неприкрита похот, преди вратата да се хлопне отново. Чаят и хлябът й се сториха божествени на вкус. Знаеше от Ваня, че арестуваните понякога чакат седмици наред да бъдат разпитани, затова може да мине доста време, преди тя да може да заеме отбранителна позиция, да се защити като истинска комунистка и да разбере защо се е озовала тук.
После отново легна на нара.
„Къде са сега децата ми?“ — мислеше си тя. И произнесе на глас думата, която беше станала неин талисман, код, чрез който изпращаше през огромните степи и могъщите реки на Русия любовта си до далечните си деца. „Възглавничка!“
— Арестуваната Цейтлина-Палицина, Александра? — вратата се отвори.
— Да.
— Излез! — надзирателят я поведе по коридорите, нагоре по металните стълби, през други коридори, докато не преминаха през два поста на охраната и не влязоха в широк хол с кабинети вместо килии. Сашенка си тананикаше нещо и за своя изненада откри, че това е любимият на Беня Голден цигански романс, тяхната песен:
Очи черные, очи страстные!
Съвсем не беше време за любов от този, но мелодията неочаквано вля в душата й оптимизъм. Сега беше сигурна, че няма да има нужда от ужасния план на Ваня. Лесно ще опровергае всякакви обвинения. И те ще бъдат принудени да я пуснат. Ще изчака малко и ще си върне децата. О, каква радост!
— Влизай! — пазачът я блъсна в малък чист кабинет с линолеум на пода, празно бюро, сив телефон и насочена към вратата лампа. Силната светлина я заслепи за миг. Пред очите й заплуваха златисти мушици и тя усети мирис на кокосова помада за коса.
Млад следовател от НКВД с кръгли очила, рижи мустачки и извит перчем отвори една папка, наплюнчи пръста си и запрелиства страниците. Не бързаше и когато приключи, се облегна назад; ботушите му изскърцаха.
— Арестуваната, аз съм следовател Могилчук. Готова ли сте да ни сътрудничите? — Той не я нарече „другарка“, но изглеждаше внимателен и вежлив. Гласът му беше дрезгав като на млад студент, имаше южняшки акцент, черноморски, може би от Мариупол. Сашенка предположи, че е син на учители, провинциална интелигенция, вероятно е завършил право и е преместен в Москва, за да замести старите, изчезнали чекисти.
— Да, другарю следовател. Готова съм, но искам да ви спестя губенето на време. Аз съм член на партията от 1916 година; работила съм в апарата на ЦК на партията и бих искала да попитам как така един достоен комунист, предан на делото на партията и лично на другаря Сталин…
— Млъкнете! Тук аз задавам въпросите. Ние, чекистите, въоръжената ръка на партията, ще решим доколко ценен неин член сте. Това е наша работа. Ще ни съдействате ли?
— Разбира се. Аз искам нещата да се изяснят.
Следовател Могилчук протегна врат и вирна брада.
— Какво да се изясни? — попита той.
— В какво съм обвинена.
— А вие не се ли досещате?
— Нямам никаква представа.
— О, я стига. Аз трябва да ви питам — защо сте тук?
— Не зная. Аз съм невинна. Наистина.
Могилчук внимателно намести втвърдения си перчем и свъси вежди.
— Така не ни помагате. Искрено ли е желанието ви да служите на партията? Ако беше искрено, щяхте да знаете защо сте тук.
— Аз съм честна комунистка, другарю следовател, и не съм извършила нищо противозаконно! Нищо! Не съм била от опозицията. Винаги съм подкрепяла политическата линия на Ленин и Сталин. Никога не съм водила никакви антисъветски разговори. Моят живот е посветен на служба на партията…