— Сбогом, мои любими! — каза тя на глас. — Бог да ви благослови. Нека моята любов бъде с вас където и да отидете, каквито и да станете.
За това, какво я чака, въобще не мислеше.
В тези сурови времена за Русия се срещаха добри жени като Каролина, когато дори най-достойните хора ставаха жестоки или забравяха приятелите си. Те наистина бяха рядкост, но ги имаше. Именно те запазваха неугасимата светлина на любовта.
49
В разгара на лятото, когато Тбилиси се превръщаше в град на уханията, които се носеха от уличните кафенета, в кафене „Библиотеката“ Лала Луис наливаше червено вино на един от редовните клиенти, когато вратата се отвори.
Влезе много стар мъж с восъчно лице, на което се открояваха грижливо подстригани бели мустаци, в опърпан мръснокафяв костюм, с малък кожен куфар. Едва пристъпвайки със ситни стъпки, той се насочи към касата. Управителят Тенгиз не повярва на очите си, като видя този призрак. Нима човек можеше да възкръсне?
Англичанката наблюдаваше мълчаливо куция старец, после отвори широко очи и понечи да извика, но от устата й не излезе никакъв звук.
След това необуздано изкрещя, сякаш беше шестнайсетгодишна, и се втурна, почти не докосвайки дървения под, да прегърне мъжа си Самуил Цейтлин, „бившия човек“, арестуван през 1937 година, осъден на смърт, но случайно амнистиран от Сталин и изпратен в един от лагерите в Колима. Но ето че преди няколко месеца, противно на всякакви вероятности, класовият враг Цейтлин получи нова амнистия.
— Мили Боже! — възкликна Лала на английски. — Самуил! Ти си жив! Ти си жив!
Тя се хвърли в немощната му прегръдка, като едва не го повали на пода. Никога и през ум не й бе минавало, че той може още да е жив. Бързо му наля чаша коняк, той я изпи на една глътка и въздъхна.
— Слава Богу, че все още си тук, скъпа Лала — промълви Цейтлин и падна на колене насред кафенето, целувайки ръцете и краката й.
— Хайде да се качим горе — каза тя и му помогна да се надигне, за да не привличат излишно вниманието. — Ти се появи като гръм от ясно небе. Откакто минаха репресиите, малцина се върнаха — наричат ги „щастливи покойници“.
— Само да знаеш! Но ти никога не би повярвала какви неща видях по пътя към Колима — как хората се отнасят едни към други…
Лала го настани на една маса и му донесе чаша с питие, чиния бобена яхния и гореща питка. Той започна да й разказва своята удивителна история. Работел в лагерния магазин. Веднъж при него влязъл надзирателят и го завел при началника, където накарали лагерника Цейтлин да се подпише, че получава вещите си, взети при ареста. Върнали му стария костюм и обувките, а сетне самият началник го поканил на обяд и го нагостил с истински телешки котлети, любимото му ястие, което едва ли не всеки ден му готвела готвачката Делфина в имението на „Болшая Морская“. Завели го в бръснарницата (бръснарят също бил от бившите). После го освободили и с малко пари той тръгнал на дълъг път обратно към Тбилиси.
Щом се посъвзе, Лала и Тенгиз му помогнаха да се качи горе в нейната стая. Тенгиз донесе гореща вода. Когато управителят излезе, тя разсъблече Цейтлин и изми слабото му тяло с топла гъба.
Самуил седеше на ръба на леглото, без да сваля поглед от нея, в който се четеше въпрос. Тя знаеше, че иска да я пита за Сашенка, но явно не можеше да събере сили.
Той въздъхна, легна, затвори очи и моментално заспа.
Лала легна до него с глава на рамото му. В този момент го обичаше толкова силно, че не съжаляваше за нищо. Струваше й се, че просто беше измислила раждането и детството си в Англия. Целият й живот беше протекъл в Русия с Цейтлини. Семейството й в Хертфордшир от много години не беше получавало писма от нея. Те сигурно си мислеха, че е умряла — и англичанката Одри Луис наистина беше мъртва.
Тя повече от трийсет години беше обичала Самуил, а от двайсет години живееха заедно, чувстваше неговото семейство като свое. Беше го погребала и мълком го оплакваше.
Никога не обвини Самуил за това, че е останала в Русия — заедно те бяха щастливи. И какво щастие е, че не бяха я арестували, че продължи да работи в кафенето, жива и здрава, без да губи надежда, че той ще се върне. И ето че той се върна — нейният Самуил, жив се завърна от лагерите, от царството на мъртвите.
Тя целуна очите и ръцете му, усети мъжката миризма на тютюн. Той почти не беше се променил.
Самуил отвори очи, сякаш не вярваше къде е, усмихна се и отново заспа.
Лала го погали по лицето. Как и кога да му каже за героизма на дъщеря му, за случилото се на гарата преди няколко седмици, за това как двете със Сашенка бяха спасили Снежанка и Карло?