— Да, а това са парите за КГБ — каза Павел Гетман и излезе иззад бюрото, за да я прегърне. Подаде й плик. — Аз зная, че съм наел правилния човек. — Роза го погледна и двамата си размениха съзаклятническа усмивка. — Сега намерете и останалите Палицини. Стига някой от тях да е жив…
Парите, които Катенка носеше в чантата, пареха ръцете й. Никога не беше държала толкова много пари и си мислеше, че или ще й ги откраднат, или ще ги загуби. Когато най-сетне влезе в кафе-бар „Пиано“ на Патриаршите езера и видя Маймунката и Фокусника, въздъхна с облекчение.
За миг задържа плика в ръцете си, после го отвори, за да им покаже зелената пачка.
— За толкова много пари искаме да получим незабавно папките. Казахте утре, нали?
— Това цялата сума ли е? — попита Маймунката, надничайки в плика.
— Да, въпреки моя съвет господин Гетман настоя да плати.
— Всичко в гущери ли е? — попита Фокусника.
— Нямам представа — с презрение отвърна тя, отвратена от гангстерския му жаргон.
— Цвете от Северен Кавказ! Ти ще се научиш как стават нещата! — Фокусника се разсмя и приглади острата си рижа коса. Когато тя плъзна плика по масата, той я потупа по ръката. — Хубаво момиче.
Катенка трепна и бързо дръпна ръката си.
— Утре в кабинета ми ще получите делата на Сашенка, Иван, Мендел и Голден — обеща Маймунката. — Всичко, с което разполагаме.
Катенка се изправи, но Фокусника отново я хвана за ръката.
— Ей, почакайте, закъде бързаме толкова? Предайте на господин Гетман, че се надяваме това да е началото на нашето сътрудничество. И за вас като историчка ще е интересно. Имаме много интересни материали за студената война, които биха представлявали интерес за западните медии и издатели. Нали сте били в Лондон. Ще разделим комисионната, ако успеете да заинтересувате вестниците или лондонските издателства…
— Ще предам на господин Гетман.
— Една глътка старо уиски? — предложи Фокусника. — „Гленфидич“, предпочитаното уиски на кралските фамилии в Европа. За нашето историческо партньорство с Англия!
— Закъснявам — отвърна Катенка, изпълнена с желание да се махне по-бързо от тези отвратителни търгаши, които й приличаха на наследници на чекистите, ликвидирали Сашенка и Ваня.
Излезе бързо навън. Пролетна Москва сякаш се събуждаше за живот. Езерата бяха потънали сред люляци и цветя. Катенка си купи сладолед и седна да се наслади на цъфналите под дърветата нарциси, на великолепните лебеди в езерото с техните сивоперести малки.
Обади се на Сатинов от уличния телефон.
Вдигна Марико.
— Баща ми е болен. На легло е.
— Но аз имам да му кажа много неща. Намерих Снежанка, а Лала Луис ми разказа какъв герой е бил той, като е помогнал на децата…
— Достатъчно си говорихте с него. Не се обаждайте повече.
И Марико й затвори телефона.
16
Извънредно заседание на Военната колегия на Върховния съд на СССР на спецобект 110 (така се наричаше Сухановският затвор — специален затвор, създаден от Берия в бившия Екатеринински женски манастир във Видное, в предградията на Москва), 21 януари 1940 г., 3 часът сутринта
Председателят В. В. Улрих: Обвиняемият Палицин, запознахте ли се с обвинителния акт? Разбирате ли същността на предявените ви обвинения?
Палицин: Да, аз, Иван Палицин, разбирам обвиненията.
Улрих: Имате ли възражение към някой от съдиите?
Палицин: Не.
Улрих: Признавате ли вината си?
Палицин: Да.
Улрих: Участвали ли сте в заговор с Мендел Бармакид и с вашата съпруга Александра Палицина, за да планирате убийството на другаря Сталин и на други членове на Политбюро на ЦК на ВКП(б)?
Палицин: Моята жена никога не е участвала в такъв заговор.
Улрих: Стига, обвиняеми Палицин, пред нас е вашето подписано пълно самопризнание, където заявявате как вие и споменатата обвиняема Александра Палицина…
Палицин: Ако това е нужно на партията…
Улрих: На партията е нужна истината. Престанете с тези игрички. Говорете.
Палицин: Да живее ВКП(б)! Аз съм предан и верен болшевик от шестнайсетгодишен. Никога не съм изменил на делото на партията. През целия си съзнателен живот съм служил предано на партията и лично на другаря Сталин. Същото мога да кажа и за моята жена Александра. Но ако партията поиска…
Улрих: Партията иска едно: признавате ли вината си по всички обвинения?
Палицин: Да, признавам.
Улрих: Искате ли да добавите нещо, обвиняеми Палицин?
Палицин: Оставам напълно предан на ВКП(б) и лично на другаря Сталин. Извърших тежки провинения и престъпления. Ако получа най-тежкото наказание, с радост ще умра с името на Сталин. Да живее партията! Да живее Сталин!