— Но после е прочел записите на разговорите?
До другаря Иван Палицин, комисар на Държавна сигурност втори ранг
Съгласно вашата заповед бе установено наблюдение на Александра Цейтлина-Палицина и прослушване на стая 403 в хотел „Метропол“.
4 май 1939 г.
12,00 Цейтлина-Палицина напусна редакцията на „Петровка“ и тръгна към „Метропол“, качи се с асансьора и влезе в стая 403.
12,15 в същата стая влезе писателят Беня Голден. Тръгнаха си поотделно в 15,03.
В стаята бяха донесени закуски и вино.
Катенка обърна страницата и откри едно място, подчертано с червен молив:
Голден: Господи! Колко те обичам. Толкова те обичам, Сашенка.
Цейтлина-Палицина: Не мога да повярвам, че съм тук.
Голден: Какво има, скъпа? Не те ли ощастливих достатъчно миналия път? Докато не започна да викаш името ми?
Цейтлина-Палицина: Как бих могла да го забравя? Мислех, че съм си го въобразила. Ти ме караш да живея с илюзии.
Голден: Ела тук. Разкопчай ме. Какво блаженство. Застани на колене, наведи се и ми позволи да разопаковам „подаръка“. О, Боже, каква прекрасна гледка. Каква сладка (изтрита дума)! Колко (изтрита дума) си ти. Да можеше сега твоят женсъвет, твоите комунистически кранти с кокалести задници да те видят…
На Катенка за миг й се стори, че се е пренесла в онова време, в „Метропол“, и наднича през ключалката. Погледа й привлякоха думите, подчертани с три дебели черти.
Цейтлина-Палицина: О, Господи, Беня, обичам твоя (неясна дума), не мога да повярвам, че ме караш да правя това, мисля, че ще умра от удоволствие…
— Този червен молив, подчертаното, е от самия Сталин — каза Максим и извади дебел кожен бележник формат А4 от купчината папки. — Това е списъкът на посетителите на кремълския кабинет на Сталин на Троицкия площад, известен на посветените като „Ъгъла“. Поскрьобишев е водил записки за всички посещения. Да потърсим на 5 май.
С дребния, съвършен почерк на Поскрьобишев бяха изписани имена, дати, часове.
Катенка прочете следното:
21,00 Л. П. Берия.
Напуска в 21,30.
21,30 И. А. Сатинов.
Напуска в 21,45.
21,40 Л. П. Берия.
Напуска в 21,52.
— Значи Сатинов отива там веднага след като Берия показва на Сталин записите на разговорите. Защо?
— Берия идва при вожда и му дава записа. Сталин чете този пикантен материал с червен молив в ръка. Извиква Сатинов от Стария площад. Поскрьобишев съобщава: „Другарю Сатинов, другарят Сталин ви чака. Изпратена ви е кола.“ Сталин вече е възмутен от стореното от Сашенка и Беня.
Максим прехвърли един лист и прочете бележката на Сталин до Берия:
Допуснах грешка спрямо тази развратница. Смятах, че е достойна съветска жена, че учи работничките и селянките да бъдат добри домакини. Тя е жена на един от главните чекисти. Кой знае какви тайни разнася. Държи се като уличница. Другарю Берия, може би трябва да я проверим. Й. Ст.
— Знаеш ли какво значи „да я проверим“? — попита Максим. — Значи да я арестуваме. Виждаш ли как от няколко случайности и всичко това стига до Сталин?
Катенка поклати глава, сърцето й се изпълни със съчувствие. Ако Сталин не беше гостувал на дачата им, ако не беше любовната връзка на Сашенка, ако не беше глупавата ревност на Ваня…
— Има ли още нещо в папката? — попита тя.
Максим въздъхна.
— Не, не в този архив. Но в Руския държавен архив за секретни документи на площад „Маяковски“ се пазят документи, свързани със Сталин, и може би някъде бъдещите поколения ще открият, ако поискат, какво се е случило. Но сега този архив е затворен. Достъпни са само тези документи. Още една подробност. — Той отново взе бележката на Сталин и посочи горния десен ъгъл, където със ситни букви неговият червен молив беше написал следните думи: „Бичо на лична отговорност.“
— Какво означава това? — попита Катенка.
— Мислех си, че знам всичко за сталинската епоха — каза Максим, — но този път нямам отговор.
Катенка почти се олюля от умора и мъка.
— Мисля, че никога няма да открия Сашенка и малкия Карло — прошепна тя. — Горката Роза, как ще й го кажа?