— Чаша шампанско, Сашенка? — предложи баща й.
— Лимонов ликьор — отвърна тя.
Леонид го донесе.
— Какво има за обяд? — попита тя иконома.
— Любимите ястия на барона, мадмоазел Сашенка — мелба тоуст, пастет, блини с хайвер, телешки котлет в сметана, английски пудинг и плодов кисел. Както обикновено.
„Не, всичко е променено, помисли си Сашенка. Нима никой не забелязва?“
— Първо, да разменим няколко думи в кабинета ми — каза баща й.
„Толкова съм уморена, помисли си Сашенка, а после ще трябва да си говоря безсмислици с тези тъпанари.“
Влязоха в кабинета. Сашенка си спомни как когато майка й не си беше вкъщи, баща й й позволяваше да се свие на кълбо под писалището, докато той работеше. Тя обичаше да е близо до него.
— А може ли и аз да слушам? — попита Гидеон, намествайки се на дивана с чашата коняк в ръце. Сашенка се зарадва на присъствието му: щеше да й помогне да неутрализира майка си, която седеше насреща в креслото.
— Леонид, затвори вратата. Благодаря — каза Цейтлин, отпускайки се в люлеещия се стол. — Седни.
Сашенка послушно седна срещу майка си.
— Ние много се радваме, че вече си у дома, скъпо момиче, но ти здравата ни изплаши. Не беше лесно да те измъкнем. Трябва да благодариш на Флек.
Сашенка обеща да го направи.
— Сега можеше да си на път за Сибир. Лошата новина е, че няма да се върнеш в „Смолни“…
„Чудо голямо, помисли си Сашенка, този институт за недоразвити!“
— …но ще уредим обучението ти. Е, ти вече ни показа своята независимост. Чела си Маркс и Плеханов. Все пак лесно се отърва. И аз някога бях млад…
— Нима? — злъчно се обади Ариадна.
— Не си спомням — пошегува се и Гидеон.
— Е, може да сте прави, но веднъж, когато бях доста млад, ходих на събрание на народняци и социалисти в Одеса. Но тук нещата са много по-сериозни, Сашенка. Трябва да спреш да общуваш с тези опасни нихилисти — той се приближи и я целуна по главата. — Толкова се радвам, че си у дома!
— Аз също се радвам, татенце.
Тя му подаде ръката си и той я стисна, но Сашенка беше сигурна, че майка й няма да може да премълчи тази сантиментална сцена. И, разбира се, Ариадна се прокашля и каза:
— Е, виждаш ми се съвсем добре. Ти ни омръзна със своите възгледи за „работниците“ и „експлоататорите“, а сега ни причини и сериозни неприятности. Дори се наложи да запозная със случая и Стареца Григорий.
Сашенка се изпълни с гняв. Искаше й се да изкрещи от срам, че човек като Распутин управлява Русия, че собствената й майка, която преди имаше любовни връзки с картоиграчи и разни шарлатани, сега угажда на малоумния монах. Но вместо нея отговори Сашенка, послушната ученичка, каквато тя всъщност все още беше, като насочи разговора към облеклото.
— Мамо, аз мразя моряшки костюми. Обличам го за последен път.
— Браво! — извика Гидеон. — Да си разваляш хубавата фигура…
— Стига, Гидеон. Моля те, остави ни сами — сряза го Ариадна.
Гидеон се изправи, за да си излезе, и намигна на Сашенка.
— Ще носиш каквото кажа аз — отсече майка й, облечена в крепдешинова рокля, гарнирана с дантели. — Ще носиш моряшкия костюм, докато се държиш като неразумно дете.
— Млъкнете и двете — спокойно ги прекъсна Цейтлин. — Майка ти ще решава какво да носиш.
— Благодаря, Самуил.
— Но аз предлагам компромис, мило дете. Ако обещаеш, че повече никога няма да изповядваш нихилизъм, анархизъм и марксизъм и никога няма да говориш за политика с Мендел, майка ти ще ти купи истинска рокля за възрастни при Чернишов, аз плащам. Ще си направиш фризура при мосю Троайе. Можеш да си поръчаш визитни картички и канцеларски материали при Тройман и да взимате колата ми, когато отивате на гости. И ти повече никога няма да облечеш моряшкия костюм.
„Баща ми прояви невиждана щедрост, сякаш е разсякъл гордиевия възел или е разгадал тайната на делфийския оракул“, помисли си Сашенка. Тя не искаше рокли от магазина на Чернишов и определено нямаше нужда от тях там, където отиваше. Любимият й наивен баща толкова искаше тя да изостави своята революция и да започне да пише любовни послания на скудоумни князе и гвардейци. Тя си имаше всичко необходимо: обикновена затворена блуза, удобна пола, вълнени чорапи и всекидневни обувки.