За тази вечер беше обещал на редактора на меншевиките „боен“ репортаж за събитията на улицата. Сега, докато пишеше, усещаше върху яките си ръце нежните пръстчета на Муше. Работеше бързо, удряше по клавишите и викаше „Върни!“ в края на всеки ред. Муше превърташе валяка за нов ред, нещо бърбореше радостно и възбудено почукваше колене.
— Готово — каза той. — Свърших. Баща ти току-що спечели няколко рубли.
— Които ние никога не виждаме! — обади се Вера от вратата.
— Този път ще те изненадам! — Гидеон се почувства като благодетел. Имаше достатъчно пари да плати дълговете, да умилостиви Вера, да купи на момичетата нови книги и рокли и нещо вкусничко. Предчувстваше как ще раздаде парите: Вера ще му се усмихне; Муше ще затанцува; дори Вика щеше отново да го обикне.
Когато Вера поднесе елдената каша, поръсена с козе сирене, тя отново попита за парите, без да си спомня за наближаващата революция. Отвън започнаха да вият фабричните сирени; прокънтя изстрел, започна канонада; по улиците криволичеха крадени коли, виеха скорости и скърцаха спирачки, защото селяни вземаха първите си уроци по кормуване.
— Наистина ли Сашенка е болшевичка, татко? А как е леля Ариадна? Вярно ли е, че докторът й е предписал опиум? — Муше ръсеше въпросите един след друг и си тананикаше, докато той търсеше отговорите. Вика поглеждаше смразяващо баща си всеки път, когато майка й свиваше устни, въздишаше или подсмърчаше.
Никой не беше в състояние да развали апетита на Гидеон. Дали беше каша в ужасния апартамент или филе от моруна в „Констант“, той винаги мляскаше, облизваше си устните, душеше храната като доволно куче и капеше брадата си без ни най-малко притеснение.
— Ти не се храниш, както си ни учил — отбеляза Вика. — Ужасни маниери, нали, мамо?
— Не бива да взимате от мен пример — отвърна Гидеон. — Правете както съм ви казвал.
— Как можеш да говориш така на децата? — възмути се жена му.
— Това е лицемерие — обади се Вика.
— И двете сте истински профсъюз на нацупените жени! Я по-весело — каза Гидеон и вдигна краката си върху мръсния стол, където вече имаше следи от ботушите му.
— Край на шегите, Гидеон — каза Вера, след като изпрати Вика и Муше да си учат уроците.
Когато оставаше насаме с Вера, всичко се променяше. Нейното болезнено издължено лице на мъченица го дразнеше. Тя винаги си бършеше носа с мръсен зелен парцал. Нейната показна добродетелност го влудяваше. Той обожаваше дъщерите си, най-вече Муше, но какво беше станало с Вера? Дете от провинциално буржоазно семейство, дъщеря на учител от Мариупол, тя беше образована млада жена, която работеше в литературното списание „Аполон“, изпълнена с енергия и ентусиазъм русокоса красавица с висок бюст и сини очи. Сега гърдите й бяха увиснали, очите й загубиха блясъка си, косата й посивя. Как е могъл да допусне тя да забременее отново! Той просто не можеше да повярва! Но на рождения ден на Муше го беше обзела такава еротична носталгия по онова, което тя беше някога, че той забрави каква е сега. Най-много негодуваше, че сам се завря в леглото й, значи вината си е негова.
Само Муше беше единствената му радост и Гидеон реши, че когато тя поотрасне, ще я вземе да живее при него. А сега просто не издържаше повече тук. Навън се задаваше революция! Писателят трябва да е свидетел на историята, а той стои вързан тук при тази вещица.
Вера не спираше да мърмори и да се оплаква: сутрин вече не й се гадело, но сега я болял гърбът и не можела да спи. Портиерът подмятал за похожденията на Гидеон. Вика разказала на приятелките си, че баща й е революционер и пияница; Муше била вироглава и груба, учителите се оплаквали от нея и вече й омалели старите обувки и рокли. Но нямало пари; в магазините трудно се намирало месо, а хляб било невъзможно да се купи; съседите били подочули, че са видели Гидеон пиян през нощта в хотел „Европа“. И как според него тя трябва да се чувства?
Пълният стомах никога не действаше приспивно на Гидеон, а подсилваше сексуалната възбуда. Кой знае защо си спомни обяда в дома на брат си миналата седмица. Семейство Лорис бяха известни с щастливия си брак, но досадния граф го нямаше на обяда, затова Гидеон запозна Миси със своя тъй наречен „Манифест на Гидеон“: нека си доставяме наслада сега, защото животът е кратък и утре ще умрем. Гидеон си спомни как, докато се сбогуваше с Миси, тя го беше погледнала със своите присвити, лъчисти очи със ситни бръчици около тях, които се появяваха и около устата й, когато се смееше, и стисна ръката му многозначително, казвайки: „Би било чудесно да поговорим още за Мейерхолд и за театъра. Предполагам ще бъдете при баронеса Розен в „Астория“… и тя назова датата. Оказа се, че приемът е тази вечер. Тогава Гидеон не обърна внимание на това, но сега отпочиналият му и добре нахранен фалос, великолепният тълкувател на женските намерения, се оживи. Трябваше веднага да отиде на приема.