— Да съм чула какво? Говори ясно!
— Сформиран е Съвет на работническите депутати в Таврическия дворец — развълнувано рече той — и чухме, че…
— Това са вчерашни новини — сряза го Ариадна. — Моля ви, гледайте си работата.
— Хората казват… царят се е отрекъл от престола! — довърши Пантелеймон.
— Глупости! Стига си разпространявал слухове, Пантелеймон. Върви и приготви колата — отвърна Ариадна. — Ако има нещо, баронът ще знае, той сега е в Таврическия!
В това време входната врата се отвори и влетя Цейтлин, в дълга доземи шуба с яка и шапка от бобър. Ариадна и слугите го зяпнаха, сякаш само той можеше да реши големия въпрос на епохата.
Цейтлин весело метна шапката си на закачалката. Изглеждаше с години по-млад, излъчваше самоувереност. „Ясно — помисли си Ариадна, — царят е възстановил реда. Какви глупости дрънкат слугите! Глупаци! Селяндури!“
Цейтлин се подпря на бастуна си и вдигна поглед към Ариадна. Приличаше на тенор, който се готви да запее италианска ария.
— Имам новини — развълнувано рече той.
„Значи, казаците патрулират по улиците, германците отстъпват, всичко отново ще си дойде на мястото — реши Ариадна. — Да живее императорът!“
Дочула за ставащото, по стълбата слезе Лала, отнякъде изникна Шифра, а от кухнята пристигна готвачката Делфина, на носа на която както винаги висеше капка.
— Императорът се е отрекъл от престола — съобщи Цейтлин. — Отначало в полза на царевича Алексей, после на брат си великия княз Михаил. Княз Лвов е съставил правителство. Разрешени са всички политически партии. Това е! Навлизаме в нова ера!
— Царят се е отрекъл! — Леонид се прекръсти и захлипа. — Нашият бащица ни е изоставил!
Пантелеймон се подсмихна пренебрежително, засука мустак и подсвирна през зъби. Двете прислужнички пребледняха.
— Горката аз! — прошепна Шифра. — Троновете се разклатиха, както е предсказано в Писанието!
— Кой е следващият? Джордж Пети ли? — обади се Лала. — Какво ще стане с мен тогава?
Делфина се разхълца, постоянната капка се отдели от удобното си място на носа й и падна на пода. Цели двайсет години семейството беше чакало това историческо събитие, но когато то се случи, никой не му обърна внимание.
— Стига, Леонид — рече Цейтлин и подаде на иконома своята копринена носна кърпа, жест, който, както си помисли Ариадна, той не би направил преди една седмица. — Успокой се. В моя дом нищо няма да се промени. Вземи ми палтото. Кога е обядът, Делфина? Умирам от глад.
Ариадна, хванала се за мраморния парапет, наблюдаваше как слугите свалят ботушите на Цейтлин. Императорът се е отрекъл от престола… Тя беше израснала при Николай Втори и изведнъж й се стори, че губи почва под краката си.
Цейтлин като на младини изтича нагоре по стълбите, прескачайки по две стъпала наведнъж. Ариадна го помъкна в спалнята си и той я целуна в устата толкова страстно, че на нея й се зави свят. Те заговориха за бъдещето. Улиците са задръстени от тълпи демонстранти, Департаментът на полицията гори; убиват полицаи и информатори; войници и бандити карат из улиците автомобили и бронирани коли, чуват се изстрели. Бившият император искал да се върне в Царское село, но бил арестуван, скоро щял да се събере с жена си и децата си — нищо нямало да им направят. Великият княз Михаил се отказал от престола.
Цейтлин беше в приповдигнато настроение, защото много от приятелите му сред кадетите и октябристите получили портфейли в правителството на княз Лвов. Войната щяла да продължи; даже новият министър на войната вече му бил поръчал да достави още пушки и гаубици. Разбрало се, че Сашенка не е скъсала с болшевиките. Бил я видял в Таврическия дворец с нейните „другари“ — сбирщина, фанатици, но младостта си е младост.
— Разбираш ли, Ариадна? Вече сме република. Русия става демократична държава!
— А какво ще стане с царя? — попита, зашеметена от новините, Ариадна. — Какво ще стане с нас?
— Какво искаш да кажеш? — нежно я погледна Цейтлин. — Разбира се, ще има промени. Поляците и финландците искат независимост, но при нас всичко ще е наред. Откриват се нови възможности. Всъщност, когато бях в Таврическия дворец, размених няколко думи с…
Ариадна дори не забеляза кога Цейтлин, продължавайки да изброява имената на нови министри и обещаващи добра печалба поръчки, погледна златния си джобен часовник и слезе долу, в кабинета си, за да проведе няколко телефонни разговора. Като в транс тя го последва и се загледа как той слиза по стълбата. Чу скърцането на люлеещия се стол.
Леонид се втурна към входната врата. В антрето влезе Сашенка, бледа и уморена, облечена в скучна блуза и сива пола, със стегната на ужасен кок коса и без никакво червило. Ариадна беше разочарована от дъщеря си: защо се облича като селска учителка? Какъв кошмарен вид! Какво дете! Освен това вонеше на цигари, на кухня и на хора, на тичащи безделници. Дори болшевичките трябва да използват пудра и червило. И защо отказва да носи новите си рокли от Чернишов? Една свястна рокля много ще я разкраси.