Но Сашенка въпреки всичко ликуваше и грееше.
— Здрасти, мамо! — извика тя и още докато сваляше шубата и ботушите, се втурна да отговаря на въпросите на Лала и прислугата. Разпалено им разказваше, че заседава Съветът на работническите, войнишките и селските депутати, че вуйчо Мендел е избран в Изпълнителния комитет, а чичо Гидеон също е там — той отразява събитията, — а неговите приятели, меншевиките, имат мнозинство в Съвета.
Ариадна беше напълно безразлична към политиката, но тя виждаше, че Сашенка има нужда от сън. Очите й бяха зачервени, ръцете й трепереха от кафето и превъзбудата. Вглеждайки се в оживеното лице на дъщеря си, тя я видя в нова светлина — сякаш беше пораснала, беше станала силна и красива като пеперуда, излюпена от какавидата. Сега в нея кипеше живот, докато Ариадна се чувстваше опустошена и безжизнена.
Задушавана от измъчващите я ридания и напиращите проклятия, тя се втурна в спалнята си.
В някакъв унес Ариадна си отмери капките опиум, предписани от доктор Гемп, и изпи лекарството. Но този път то не подейства. Краката й бяха като от памук. Сякаш земята забави въртенето си и се наклони. Времето течеше мъчително.
Тя легна на дивана. Не се радваше на новините, които подмладиха мъжа й и разхубавиха дъщеря й; нея те просто я състариха. Земята се разтваряше под краката й. Цар няма; Распутин е мъртъв; Цейтлин говори за развод. Но най-много я разстройваше лъчезарната радост на Сашенка. Тя си играеше на политика, присмиваше се на родителите си. Имаше цел в живота, а какво имаше Ариадна? На какво се радва Сашенка? Защо е толкова щастлива? Часовете забавяха ход. Тя очакваше всяко биене на часовника, но мина цяла вечност и когато часовникът все пак удари, това прозвуча като звън на далечна камбана.
От детинство Ариадна знаеше, че царете не обичат евреите, но евреите бяха убедени, че без цар ще е много по-зле. Царят беше далече и не досаждаше кой знае колко нито на евреите, нито на руснаците. Но той защитаваше евреите от казаците, помешчиците, антисемитите и погромаджиите. Въпреки всичко Ариадна продължаваше да вярва в това. Сега като го няма, кой щеше да ги защитава? Кой ще се грижи за нея? Изведнъж усети копнеж по прегръдката на майка си, която толкова години беше пренебрегвала. С майка си и баща си живееше под един покрив, но сякаш на друга вселена. За да стигне до тях, ще й трябва цяла вечност.
Отвъд вратата долитаха приглушени звуци — тихи стъпки, кратки реплики, глухо тракане на съдове. Тя нямаше с какво да се залови и тази празнота щеше да продължава безкрайно. Светът е обагрен в кръв, както предупреждаваше Распутин; по улиците на града цари анархия. Отвън се чуваше тропот, клаксони, дюдюкане, изстрели. Звуците не означаваха нищо; всичко беше загубило своя вкус; парфюмът й миришеше на прах. Всичко, дори червената рокля и сапфирите, изглеждаха сиви.
Тя се надигна с въздишка и пое към стаята на Сашенка. Даде си сметка, че не е влизала там от години.
34
В кабинета си барон Цейтлин, стиснал пура между зъбите, се клатеше енергично в люлеещия се стол. Той беше сигурен, че ще се пригоди към новия свят, и щом е такава работата, всъщност вече почти симпатизираше на социалистите. Преливаше от радост, мислейки за новите перспективи. Чу гласа на Сашенка в антрето и си помисли, че трябва да се опита да я разбере, иначе ще загуби дъщеря си.
— Скъпа Сашенка! — Тя се втурна задъхана в кабинета, но не седна. — Дори не мога да повярвам какво става през последните дни. Но животът продължава. Кога започват занятията ти?
— Занятия ли?! Ние сме прекалено заети. Аз те лъгах, татко, за моите политически пристрастия. Бях принудена. Ние, болшевиките, живеем по особени правила. Правех онова, което смятах за нужно.
Лицето й изглеждаше напрегнато.
— Нищо, Сашенка, аз разбирам — каза Цейтлин, но не разбираше. Той се кореше, че дъщеря му се е превърнала в такава безбожница и отмъстителка. Тя го беше лъгала, беше се отрекла от семейството си. Но той самият я беше учил да не уважава религията и ето го резултата! Но сега не беше моментът за нова свада.
— Майка ти мисли, че си имаш кавалер.
— Какви глупости! Тя съвсем не ме познава. Аз сега работя във вестник „Правда“, осигурявам връзката с Петроградския комитет и Съвета.