Наобиколиха го, но, изглежда, той извади пистолета си. Произведе изстрел — ето пак този пукот. После започнаха да го ритат като вързоп на земята, а над него се вдигаха ботуши, пушки и щикове. Дишайки учестено, Сашенка наблюдаваше отстрани — всичко се случи толкова бързо, че тя не можа да го осъзнае истински.
Някъде сред какофонията от удари и викове тя чу гласа му, после вопъл на наранено животно. Глухите удари на прикладите довършиха останалото. Между ботушите и полите на шинелите тя видя как лъщи кръвта върху тъмната униформа.
Видя как един паднал човек се превърна в кървава пихтия — когато безумието свърши и настъпи тишината. Работниците се прокашляха, пооправиха дрехите си и се разотидоха. Сашенка не чака повече. Беше видяла силата на народа в действие — присъдата на историята.
Въпреки това вече не се чувстваше победителка. Обзе я тъга и чувство за вина, сякаш някакво нейно проклятие беше стоварило този ужас върху него. Мъртвият Верезин, а сега и Саган. Но нали тя страстно желаеше тъкмо това и сега трябваше да е доволна: революцията е благородна цел, мнозина ще загинат в борбата за революцията и все пак унищожаването на един човек беше нещо ужасно.
Озова се облегната на един паметник пред Казанския събор, а от очите й бликнаха сълзи. Това беше краят, но не краят, който очакваше. По-добре никога да не беше срещала Саган, жалко, че той не успя да се скрие на някое безопасно, далечно място.
36
Един дрезгав глас наруши гробовната тишина в стаята на болната.
— Какво пишат вестниците? — попита Ариадна.
Познатият глас стресна Сашенка. Майка й не беше отронила нито дума вече няколко дни. Тя само спеше, тежко дишаше и изглеждаше, че никога няма да се събуди. Когато Ариадна се размърда, Сашенка четеше „Правда“. Говорът й беше толкова ясен, че Сашенка изпусна вестника и страниците му се разпиляха по килима.
— Мамо, така ме стресна!
— Още не съм умряла, скъпа… нали? Или съм умряла. Тук така вони. Не мога да дишам. Какво пише в този вестник?
Сашенка вдигна страниците.
— Вуйчо Мендел е избран в Централния комитет на партията. Очаква се Ленин да се върне. — Сашенка вдигна поглед, за да срещне теменужените очи на майка си, която я гледаше с невероятна топлота. Това я изненада и смути.
— Когато най-после влязох в твоята стая… — заговори Ариадна и Сашенка се напрегна, за да я разбере. Дали беше извинение, загдето рядко я посещаваше, или просто разказва как се е простреляла.
— Мамо, ти изглеждаш много по-добре. — Това беше лъжа, но кой казва истината на умиращия? Сашенка искаше да я успокои. — Ти се подобряваш. Мамо, как се чувстваш?
— Чувствам се… — тя стисна ръката на дъщеря си. Сашенка й отвърна със същото. Очите й отново се замъглиха.
— Искам да ти задам един въпрос, мамо. Защо го направи? Мамо?
В този момент в стаята влезе доктор Гемп, пълен, припрян човек с лъскаво розово теме и театрални маниери, каквито често са присъщи на светските лекари.
— Майка ви се е събудила? Какво каза? — попита той. — Ариадна, боли ли ви нещо?
Сашенка го наблюдаваше как се наведе над майка й, как сложи на челото и шията й студен компрес. Той отвори халата на гърдите й, разгледа, почисти и превърза раната, която приличаше на буца съсирена кръв.
До Сашенка се появи баща й, който също се надвеси над леглото на болната. Изглеждаше ужасно — с мръсна яка и набола сива брада. Приличаше на стар провинциален евреин.
— Тя се е събудила? Ариадна? Отговори ми! Аз те обичам, Ариадна! — възкликна баронът и Ариадна отвори очи. — Ариадна! Защо го направи! Защо?
Зад него стояха родителите на Ариадна, Мириам с малкото й сухо, изострено като на полска мишка лице и равинът от Туробин с габардинено палто и шапчица на темето, с лице, обрамчено от гъста брада и причудливи масури.
— Злато мое — промълви Мириам със силен полско-еврейски акцент, като взе Сашенка за ръката и я целуна нежно по рамото. Сашенка обаче усещаше колко неуютно се чувстват родителите на Ариадна в стаята на дъщеря си. Те бяха идвали тук и преди, но винаги поглеждаха като бедняци към перлите, роклите, картите таро и отварите. За тях това беше храмът на Златния телец и олицетворение на пълния провал на надеждите им като родители.
Доктор Гемп, специалист по тайните болести, аборти, самоубийства и наркотици, придворен лекар на великите князе и графовете, гледаше старите евреи, сякаш са прокажени, но се овладя и успя да довърши превръзката.
Ариадна кимна към родителите си.
— Вие от Туробин ли сте? — попита ги тя. — Аз съм родена в Туробин. Самуил, трябва да се обръснеш…