Цейтлин се върна зад писалището си и дръпна кадифената връв на звънеца. Появи се прислугата — пъргаво селско девойче с чип нос, който подсказваше, че е дете от семейните имения в Украйна.
— Люда, кажи на Пантелеймон да приготви „Пиърс-Ароу“ в гаража — нареди Цейтлин.
— Да, господарю — промълви тя, покланяйки се леко от кръста.
„Селяните от провинцията още се кланят на господарите си, помисли си Цейтлин, а тези в града само се подсмиват.“
Когато Люда затвори вратата на кабинета, Цейтлин се отпусна във високия стол, извади кутия от зелена кожа със златен монограм и разсеяно измъкна една пура. Поглаждайки навитите листа, той свали лентичката и помириса пурата, прокара я под носа си по мустаците така, че да докосва устните му. След това взе сребърен резец, копчетата на ръкавелите му проблеснаха и той отряза върха й. С бавни и чувствени движения взе пурата между показалеца и палеца си, повъртя я като палка на диригент на маршируващ оркестър. Внимателно я постави в устата си и вдигна сребърната запалка с форма на пушка (подарък от военния министър, за когото беше произвел дървените части за пушките за руската пехота). Усети се мирис на бензин.
— Успокойте се, мисис Луис — рече той на Лала. — Всичко е възможно. Само няколко телефонни обаждания и тя ще си е вкъщи.
Но под привидното спокойствие сърцето на Цейтлин биеше тревожно — единственото му дете, неговата Сашенка, се намираше някъде в килия. Мисълта, че някой полицай или още по-лошо — престъпник, дори убиец, може да я докосва, го накара да изпита болка в гърдите, съчетана с чувство на срам, притеснение и угризение, но той скоро се отърва от него. Арестът беше или грешка, или плод на интрига на някой военен доставчик; със спокойствие и разум, големи връзки и щедър подкуп нещата ще се оправят. Той беше решавал и по-големи предизвикателства от освобождаването на невинна девойка — издигането му от провинцията до настоящото положение в Петроград, мястото му в списъка на знатните граждани, процъфтяващото му богатство, дори присъствието на Сашенка в института „Смолни“ — това бяха все доказателства за неговата безпогрешна преценка на рисковете и за упоритата подготовка за неговия късмет и получаването на справедливи награди.
— Мисис Луис, знаете ли нещо за ареста? — попита той донякъде плахо. Всесилният Цейтлин в дома си се чувстваше уязвим. — Ако знаете нещо, нещо, което може да помогне на Сашенка…
Очите на Лала срещнаха неговите и погледите им се сляха в сивкавия дим.
— Дали да не попитате вуйчо й?
— Мендел? Но той нали е заточен?
— Твърде е възможно.
Цейтлин усети лека острота в гласа, който винаги звучеше като приспивна песен за дете, за неговото дете — в погледа й прочете, че едва ли познава собствената си дъщеря.
— Но преди последното му арестуване — продължи тя — той ми каза, че тази къща вече не е безопасна за него.
— Вече не е безопасна… — измърмори Цейтлин. Тя имаше предвид, че тайната полиция наблюдава къщата. — Значи Мендел е избягал от Сибир? И Сашенка се е виждала с него? Този негодник Мендел! Защо никой не ми каза нищо?!
Мендел, братът на жена му, вуйчото на Сашенка, неотдавна беше арестуван и осъден на пет години заточение за революционна дейност. Сега сигурно беше избягал и, изглежда, по някакъв начин беше забъркал Сашенка в мръсните си дела.
Лала се изправи и поклати глава.
— Бароне, знам, че не е моя работа… — тя приглади роклята си на цветя, която подчертаваше формите й. Цейтлин я наблюдаваше, прехвърляйки нефритена броеница, единствения неруски предмет в изцяло руския кабинет.
Неочаквано в стаята настана движение.
— Селям алейкум! — поздрави шумно широкоплещест, брадат мъж в самурена шуба, астраганена шапка и високи хусарски ботуши. — Не ме питайте за снощи! Загубих и последната си копейка в джоба, но кого го е грижа?
Вратата към убежището на барона се отвори и в стаята нахлу Гидеон Цейтлин, съпроводен от миризма на одеколон, водка и конска пот. Баронът примигна, той знаеше, че брат му обикновено го посещава само когато има нужда от финансиране.
— Снощната хубавица ми коства цяло състояние — рече Гидеон. — Първо загубих на карти. После вечеря в „Донон“. Коняк в „Европа“. Цигани в „Мечката“. Но си струваше. Това е раят на земята, нали? Извинявайте, мисис Луис! — Той направи театрален реверанс; големите му черни очи блестяха под гъстите вежди. — Но какво друго да искаш от живота освен нежни устни и младо тяло? Да върви по дяволите утрешният ден! Чувствам се чудесно днес!