Сашенка огледа стаята и семейството си с бърз прощален поглед. Приближи се до леглото и целуна майка си по челото. Разплака се и забеляза сълзи и в очите на Ваня.
— Ваня, чакай. Идвам веднага — каза Сашенка с дрезгав глас и излезе от стаята.
39
По обяд на следващия ден в имението на Кшесинская, в една от стаите, тапицирани с копринени тапети, където някога балерината е забавлявала своите любовници Романови, Сашенка седеше пред пишеща машина „Ъндъруд“ на скромно дървено писалище. Беше облечена в бяла блузка, закопчана догоре, дълга кафява вълнена пола и високи практични боти до глезените. Не беше сама в приемната. Тук имаше още три момичета, две от които с кръгли очила, и всички бюра бяха обърнати към вратата.
Имението се охраняваше от въоръжени червеноармейци, всъщност обикновени работници, облечени в части от различни униформи, командвани от самия Иван. Предишната вечер той я заведе да вечерят набързо навън и я върна с кола вкъщи. Сутринта тя посети за пръв и последен път синагогата в мавритански стил на „Лермонтовская“ (строителството на която бе подпомогнато от баща й), после присъства на погребението на еврейското гробище, където тя, баща й и чичо Гидеон се изгубиха сред морето скърбящи евреи с широки шапки и палта, целите в черно.
Ваня я покани на вечеря, но тя отговори, че майка й и без това задълго я е извадила от релсите, и побърза да се върне на новото си работно място, за да се срещне с новия си началник. Къде другаде би искало да бъде едно младо момиче освен в имението на балерината, в люлката на революцията, в центъра на историята?
От мястото си Сашенка чуваше оживлението на долния етаж. Всеки момент в балната зала трябваше да започне събранието на членовете на Централния комитет. Чуха се гласове, смях, приближаващи се стъпки.
Матовите стъклени врати се отвориха.
— Ето, Илич, това е новият ви кабинет. Вашите помощнички ви очакват, готови да започнат работа. — Мендел влезе в стаята с другаря Зиновиев, неугледен евреин с къдрава черна коса, в сако от туид, и Джугашвили, невисок, жилав, мустакат грузинец в моряшко яке и торбести панталони, пъхнати в меки ботуши.
Тримата спряха до нейното писалище — сновящите очи на Зиновиев огледаха бюста и полата на Сашенка, докато другарят Сталин, леко усмихнат, изпитателно я погледна със своите пъстри очи с цвят на мед. Грузинците умеят да гледат жените по очарователен начин.
Вълна от енергия и ентусиазъм нахлу заедно с тези мъже. От Зиновиев лъхаше на коняк, от Сталин — на тютюн. Той държеше в лявата си ръка незапалена лула, а в ъгъла на устата си стискаше горяща цигара. Те се обърнаха, когато в стаята влетя нисък, набит мъж с изпъкнало чело, спретната червеникава брада, облечен в буржоазен костюм от три части, с вратовръзка и ланец на джобния часовник. В едната си ръка мъжът държеше бомбе, а в другата куп вестници; говореше непрекъснато с дрезгав и обигран глас.
— Отлично, другарю Мендел — каза Ленин, поглеждайки към Сашенка и другите момичета с леко дръпнатите си очи. — Всичко това изглежда чудесно. Къде е моят кабинет? А, да, там.
Кабинетът беше готов — хартия, мастилница и телефон.
— Мендел, коя е вашата племенница, която е учила в „Смолни“?
— Аз, другарю! — Сашенка стана и почти направи реверанс. — Другарката Цейтлина.
— Болшевичка от „Смолни“, а? Наистина ли е трябвало да се покланяте всяка сутрин пред портрета на императрицата? Ние представляваме работниците от цял свят, но нямаме предубеждения спрямо доброто образование, нали, другари?
Ленин се засмя весело, отправяйки се към двойната стъклена врата на кабинета си, после рязко се обърна, вече без усмивка.
— Така, госпожици, отсега нататък вие ще работите при мен. Ние няма да чакаме властта да ни падне от небето. Сами ще вземем властта и ще разгромим нашите врагове. Вие трябва да сте на разположение по всяко време. Често ще се налага да преспивате в службата. Имайте предвид това. И никакво пушене в този кабинет!
Той посочи Сашенка.
— Добре, да започнем с вас, другарко Цейтлина. Трябва да издиктувам една статия. Да вървим!
Втора част
Москва, 1939 г.
1
Пред погледа на Сашенка от лимузината излезе съпругът й; слънцето проблесна по лъснатите му ботуши, по дръжката от слонова кост на пистолета и червените петлици, които украсяваха добре изгладената му синя куртка.