Но репресиите вече останаха в миналото, те отново можеха да дишат спокойно. Страната беше готова и обединена за наближаващата война срещу хитлерофашизма.
Ваня се изправи и извика Снежанка — тя дотича откъм ъгъла с малкия Карло, който се опитваше да я догони.
— Колелата са готови — Ваня я качи на седалката. — Сега тръгни бавно, Възглавничке, спокойно, не бързай, краката върху педалите, започни да въртиш…
— И аз искам — развика се Карло.
— Чакай, Карло, ох, Карло… Спокойно, меченце, държа те!
— Аз съм зайче, татенце! — гневно възрази момченцето. Родителите му се разсмяха. — Не се смей, глупава мамо!
Сашенка се усмихна, а сърцето й преливаше от обич към малкия й син. Не е важно, че понякога е груб с нея, само да не нагрубява баща си, който имаше избухлив характер.
— Внимавай, зайко — предпази го тя, но беше вече късно. Опитвайки се да настигне сестра си, той потегли много бързо, зави, за да не връхлети върху едно пиле, и падна от колелото.
— Искам при мама! — разрева се той.
Сашенка го вдигна на ръце, той веднага спря да реве и поиска да го върнат на колелото.
— Вижте ме, вижте ме, татенце, мамо! — Той отново потегли.
— Ние изобщо не спираме да те гледаме — нежно му отвърна Сашенка.
После се обърна и видя, че Снежанка се справя добре с колелото. Момиченцето скочи победоносно и затанцува, като размахваше възглавничката си.
— Стана много горещо, пък съм и гладен — каза Ваня. — Хайде да влезем вътре.
2
Час по-късно Сашенка, седнала на пода с кръстосани крака, играеше с децата в детската стая до червения кът с портретите на Ленин и Сталин и семейния радиограмофон, монтиран в лакиран дъбов шкаф. Тя чуваше как Разум и Ваня спорят в кухнята за футболния мач между „Динамо“—Москва и „Спартак“. Динамовци бяха играли лошо. От „Спартак“ фаулираха нападателя на „Динамо“ в наказателното поле, но съдията не изгонил футболиста.
— Може би е саботьор! — пошегува се Разум.
— Или пък има нужда от нови очила!
„Преди половин година никой не би се осмелил да се шегува с дума като „саботьор“ дори за футболен мач“, помисли си Сашенка. Арестуваха и разстрелваха хора дори за много по-дребни неща. Спомни си как арестуваха директора на московската зоологическа градина за това че е отровил съветски жираф, как арестуваха един ученик от 118 училище, защото хвърлял камъни и улучил случайно портрет на Сталин. Когато арестуваха някой техен приятел, Ваня винаги затваряше кухненската врата (за да не чуват децата) и й прошепваше името му. Ако беше някой известен като Бухарин, той просто свиваше рамене.
— Враговете са навсякъде.
Ако се случеше да е близък приятел, с когото са летували в Сочи например, тя много съжаляваше.
— Органите знаят по-добре, но…
— Винаги има причина — казваше той. — Което значи, че е необходимо.
— Тези хора крият под маски истинските си лица и убеждения! А Снежанка искаше да си поиграе с техните деца…
— Значи няма да си играе! — строго я прекъсваше Ваня. — И не се обаждай на Елена. Бъди предпазлива!
Той я целуваше по челото и с това разговорът се изчерпваше.
„Революцията не се прави с копринени ръкавици“, казваше другарят Сталин и Сашенка повтаряше думите му. Но неотдавна пред Осемнайсетия конгрес другарят Сталин каза, че враговете на народа са унищожени. Ежов, свирепият нарком на вътрешните работи, бе свален от поста и арестуван за превишаване на властта, а за нов нарком бе назначен Лаврентий Берия, който ще възстанови социалистическата законност.
Заради изпитата бира и жегата разговорът течеше вяло, мъжете обсъждаха гола, който вкара Ваня в мача на техния любителски отбор. Тя въздъхна. С Ваня бяха пълна противоположност — той работник със селски произход, тя — интелектуалка с буржоазно възпитание. Но противоположностите често създават добри семейства, пък и тя имаше добър, успял съпруг, две прекрасни деца, личен шофьор, коли, тази идилична дача, а сега и два американски хладилника.
Каролина започна да сервира голямата маса на верандата за първомайска вечеря. Сашенка, която винаги приемаше гости на този ден, си мислеше за предстоящата вечер и за гостите. Чичо Гидеон ще доведе своите приятели гуляйджии и ще се държи не съвсем пристойно. Чу се писък. Карло беше грабнал любимата възглавничка на Снежанка и тя го гонеше из гостната. И двамата се заливаха от смях.