Сашенка излезе на верандата, като си тананикаше една от песните на Любов Орлова.
Спря се, обзета от внезапен прилив на щастие. Правилно беше избрала своя път в историята; мощта на Съветския съюз беше колосална — огромни металургични заводи и хиляди танкове и самолети; целият народ обича другаря Сталин. Колко много постигна партията! В какво щастливо и героично време живеят! Какво ли би казал дядо й, туробинският равин, който вероятно още беше жив в Ню Йорк, за нейното главозамайващо щастие? „Не предизвиквай съдбата.“ Така би я предупредил, но тя най-добре знае, че това са просто средновековни суеверия! Имаше за какво да се празнува.
— Имаме ли водка? — извика тя на Ваня.
— Да и каса грузинско вино в багажника на колата.
— Чудесно! Налей ми една чаша! И пусни плочата с тангото на Утьосов.
Децата и мъжът й също излязоха на верандата. Ваня вдигна Снежанка и затанцува с нея като с голям човек. Сашенка държеше Карло и танцуваше с него, припявайки на музиката. Двамата с Ваня едновременно обърнаха децата с главите надолу и отново ги вдигнаха. Малките запищяха от възторг. „Кои от другарите танцуват с децата си като нас, мислеше си Сашенка. Повечето от тях са толкова скучни.“
3
Залязващото слънце обагри градината във виолетова носталгична светлина, която караше московчани да се замислят как да прекарат лятото в техните дачи. В седем тържеството започна и както предполагаше Сашенка, пръв пристигна чичо Гидеон с няколко приятели — Утьосов и Цфасман с Маша, намусена млада актриса от Малий театър, изглежда, неговото последно завоевание.
Гидеон, вече не първа младост, но все още силен и енергичен, си остана все същият безсрамник, както и преди двайсет години. Носеше обикновена риза и синя френска барета — подарък, както твърдеше, от неговия приятел Пикасо. Или май от Хемингуей? Кого ли не познаваше Гидеон — балерини, летци, актьори, писатели. Сашенка разчиташе чичо й да доведе някои прочути артисти тази вечер.
Чичо Мендел, възврял в костюм с вратовръзка, пристигна точно в уречения час с жена си, пълничката якутка Наташа, и с красивата си дъщеря Лена, студентка, наследила дръпнатите очи на майка си и нейната кехлибарена кожа.
Мендел веднага се захвана да бистри с Ваня външната политика.
— Японците искат да се бият… — започна той.
— Моля ви, не говорете за политика — настоя Лена, като тропна с крак.
— Аз не знам за какво друго да говоря, скъпа — възрази баща й със звучния си баритон.
— Точно така! — сопна се дъщеря му.
Скоро алеята се изпълни със зисове, буици и линкълни, които се опитваха да паркират покрай канавката. Сашенка помоли Разум да въведе ред. Разум, пиян до козирката, крещеше, сочеше и блъскаше по покривите на колите и накрая започна да черпи с бира и другите шофьори и те се разположиха на свой пикник до портата. За ужас на Сашенка намесата на Разум влоши нещата. Пияният Разум беше типично явление на всичките приеми на Палицини.
Вътре Сашенка покани гостите на масата. Те отрупаха чиниите си със закуски: пирожки, блини, пушена херинга и есетра, телешки котлети. Пиеха водка, коняк и кримско шампанско. Ролята на стопанка не беше лесна, но на нея й харесваше да посреща новите приятели на Гидеон, хората на изкуството.
— Значи това е твоята племенница, Гидеон? — попита Леонид Утьосов, като не изпускаше ръката й. — Каква красавица! Аз съм очарован. Може би ще избягате от съпруга си и ще дойдете с мен на турне в Далечния изток? Не? Тя ми отказа, Гидеон. Какво да сторя?
— Ние много харесваме песните ви — прекъсна го Сашенка, наслаждавайки се на мъжкото внимание, доволна, че е облякла хубава лятна рокля. — Ваня, пусни плочата на Утьосов.
— Защо да пуска плоча — викна Гидеон, — когато ти можеш да му се пуснеш?
— Дръжте се прилично, чичо, иначе ще миете чиниите — заплаши го Сашенка, като прибра кичур от гъстата си кафява коса зад ушите.
— С Каролина ли? — избоботи той. — Защо не? Обичам всякакви форми и размери!
Ваня помоли за тишина и вдигна тост за Първи май и „за нашия скъп другар Сталин“.
Падна здрач, Утьосов започна да дрънка на пианото, към него се присъедини и Цфасман. Скоро двамата запяха одески бандитски песни. Чичо Гидеон им акомпанираше на баян. Пианистът от Художествения театър свиреше на пианото, докато писателят Исак Бабел, як мъж с присмехулни очи зад кръглите очила и дяволита усмивка на месестата си уста, стоеше, облегнат на пианото, и наблюдаваше.